Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мобилизираме до 500 000 запасняци при нужда
  • Новини

Мобилизираме до 500 000 запасняци при нужда

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
mobaisbiasbas.jpg

Ако за Русия свикването на 300 000 запасняци е само 1% от наличния потенциал, то у нас при пълна мобилизация накрак могат да бъдат вдигнати половин милион бойци.

По закон в случай на започнала война у нас следва да бъдат привикани всички мъже и жени от 18 до 55 г., които са преминали военно обучение.

 

В това число влизат служилите в армията, преминалите през казармата или доброволно военно обучение. Страната ни към момента разполага с резерв от запасни и доброволци.

Не изпускай тези оферти:

Доброволният резерв е лимитиран до 3000 души. Включилите се в него преминават през 30-дневно обучение, изпити и клетка, след което имената им попадат в резерва. Ежегодно преминават и през още обучения и курсове.

 

Проблемът към настоящия момент е, че намалява с бърза скорост броят на българите, които следва да бъдат мобилизирани. За тяхна сметка се увеличават тези, които никога не са виждали оръжие.

България се прости със задължителната казарма през 2007 г., като набор 1988 г. изтегли късата клечка да бъде последният, принуден да мине през военна служба.

През изминалите оттогава 15 години има близо половин милион младежи и мъже над 18 г., които си нямат хабер от военна подготовка.

 

Сметките са според данните, че средно всяка година се раждат 30 000 момчета. В момента при война ще бъдат привикани изкаралите военна служба от набор 1967, които сега са на пределната мобилизационна възраст от 55 г., до последните преминали през казармата – набор 1988 г.

 

Тоест служилите в рамките на 21 години, което по груби изчисления прави около 600 000 мъже. Сред тях обаче има загинали, болни, инвалиди, както и отдавна живеещи в чужбина, които са около 100 000 души.

 

Това означава, че максималната мобилизация тук ще е с граница до 500 000 души.

Още политика:

Решенията на президента на Руската федерация за частична мобилизация ще повиши интензитета на бойните действия, ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Недопустимо е три десетилетия след края на студената война отново да се разиграва ядрената карта, но заплахата не може да бъде пренебрегвана.

Това заяви държавният глава Румен Радев след провелата се днес извънредна консултативна среща със служебните министри за последиците от ескалацията на войната в Украйна.

На нея присъстваха министър-председателят Гълъб Донев, вицепремиерът по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, вицепремиерът по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, вицепремиерът и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, министърът на отбраната Димитър Стоянов, министърът на енергетиката Росен Христов, министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова, заместник началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, заместник-главният секретар на МВР Станимир Станев, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев, заместник-председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ Асен Тутеков и директорът на Служба „Военно разузнаване“ бригаден генерал Венелин Венев.

Румен Радев: България няма да признае резултатите от референдумите в Украйна

Радев припомни, че още в първите часове на войната, избухнала на 24 февруари, България е заклеймила руската агресия срещу Украйна като недопустима и оттогава призовава за прекратяване на бойните действия и за мирно уреждане на конфликта със средствата на дипломацията. По думите му стремежът към военна победа на всяка цена е заглушил призивите за мир, а разумът е отстъпил на оръжията. Той посочи, че референдуми в зона на бойни действия са правен абсурд и България няма да ги признае.

В изявлението си пред медиите държавният глава посочи, че с обявената от Русия мобилизация растат рисковите за Европа и за света. Той подчерта, че за момента няма пряка военна заплаха за сигурността на България и по думите му страната ни работи усилено за гарантиране на своята сигурност чрез укрепване на националния отбранителен капацитет и изпълнение на своите ангажименти в НАТО.

Радев все пак заяви, че рисковете за България не се изчерпват само с военната сигурност. Той припомни, че като част от Европейския съюз страната ни подкрепя санкционният режим към Русия, но подчерта, че Европа е длъжна да търси механизми за минизиране на риска от тези санкции, защото по този начин сама застрашава своя индустриален капацитет и конкурентноспособност. Според държавния глава цената на ескалацията ще се плати от гражданите, а България е от най-засегнатите.

Ескалацията на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и горива в България, предупреди Радев, според когото това ще доведе до задълбочаване на икономическата и социална криза.

Служебното правителство полага всички усилия, за да смекчи ефектите от тези кризи в своите времеми и норматични рамки, които често изостават от динамиката на процесите поради липса на работещ парламент. Затова е критично важно България да има парламент и устойчиво редовно правителство.

Румен Радев

Радев призова политическите сили с амбиции да влязат в 48-мото Народно събрание да заявят ясно как смятат да управляват политическата криза и около какво ще се обединяват, за да постигнат управленско мнозинство.

„Сега е моментът за обединение“, заяви Радев и добави, че партиите трябва да привлекат гражданите да гласуват, за да се постигне такава избирателна активност, която да даде легитимност на следващия парламент.

В изявлението си Румен Радев zададе поредица от въпроси, по които политическите формации, които смятат да управляват трябва да заявят позиции и програма.

Той не пропусна да засегне темата за доставките на газ и попита дали ще продължат ли усилията за диверсификация на всички възможни източници и маршрути чрез продължаване на започнатите от служебното правителство „открити и прозрачни търгове за доставка на тези суровини“, както и дали ще продължи „целенасочената политика към производителите и търговци на горива за намаляване на цената“.

Държавният глава попита кога и как България ще има енергийна стратегия, която да даде предвидимост за бизнеса, ще продължат усилията на служебното правителство за възстановяване на строителството на автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, кога образованието ще стане стратегически национален приоритет, как ще защитим в учебниците нашата история, език и литература, как ще се борим с наркотиците, тютюнопушенето и затлъстяването на младите хора, как ще се борим с демографската криза, ще приеме ли следващото Народно събрание документите за модернизацията на армията, какви ще са усилията за влизането ни в Шенген, какви ще бъдат параметрите на дългоочакваната правосъдна реформа, за да имаме реална борба с корупцията и за законност и др.

Очаквам политичексите партии да имат ясна позиция по тези въпроси и да имат реална мотивация за работа, завърши изявлението си Радев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Набожен сириец гръмнат на Петте кьошета за половин тон кокаин
Next: 46-годишна жена от Костинброд отиде с мъж в хотел в София, но историята е повече от зловеща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.