Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20 хиляди волта ток убиха млад мъж от Пловдив! Разделил се с жена си и се качил на
  • Новини

20 хиляди волта ток убиха млад мъж от Пловдив! Разделил се с жена си и се качил на

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
sanasjnasjnasjn.jpg

Снимка Булфото

Нелепа смърт под тепетата.

Млад пловдивчанин почина след като бе покосен от 20 000 волта ток, съобщи „Марица“, запозната от свои източници.

Мъжът бил на възраст между 30 и 35 години. Наскоро се разделил с жена си. Вчера вечерта той и негови приятели решили да крадат проводници. Проблемът бил, че някой трябвало да се покатери на височина от 6 метра на трафопост.

Не изпускай тези оферти:

Младият пловдивчанин изявил желание и се покатерил, за да докопа дебелите проводници. Секунди по-късно обаче през него преминали 20 000 волта ток.

В резултат на мощното напрежение направо изхвърчал от трафопоста и паднал на земята от 6 метра височина. Бил в безсъзнание. Приятелите му се изплашили и веднага подали сигнал на тел. 112,.

След минути на място пристигнали полиция и линейка. Пострадалият бил откаран в болница. Имал множество тежки фрактури, включително на черепа. Над 2 часа лекарите се опитвали да го реанимират, но без успех. Малко след полунощ мъжът починал.

Още криминални:

При всички положения в каналите за мигранти участват и служители на ДАНС, на другите специални служби и на чужди специални служби. Това коментира в студиото на „Събуди се” бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев.

„Не е необходимо да сатанизираме само МВР. Чувал съм, че казват за една командировчица – количка, две командировчици – апартаментче. Това е въпрос на пазарлък. Системен проблем е”, добави той.

„Когато държавата се опитва да се справи с нелегалната миграция, използвайки целия си ресурс, и виждаме, че често едната ръка не знае какво прави другата – това означава, че някъде на много високо равнище има системен проблем при управлението на тази криза”, смята още бившият главен секретар.

Според Георгиев проблемът на България е, ако тръгнат всички тези хора, които се намират в Турция. „Тогава нито „Гранична полиция”, нито армията, нито Путин може да ги спре. Това, че мигрантите използват морската граница на България, не е ново”, смята още той.

Според него трябва да се попита къде са били преките ръководители на 40 служители в системата, подкрепяли Георги Семерджиев. „Къде са били човешките ресурси, къде е била „Вътрешна сигурност”, къде е бил Инспекторатът на МВР, за да не бъде допусната тази ситуация”, пита той.

По думите на Георгиев е объркана цялата система на подбор и кариерно развитие в МВР. „Ние само казваме, че има подбор и кариерно развитие, но на практика такова нещо отсъства. Нито един политик не иска да има силна система на МВР и силни контролни органи. Защото никой не обича да му гледат в канчето”, подчерта още той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започва ли световна война? Горещо от шефа на НАТО
Next: И майка му не може да го спаси вече! Лоренцо сериозно закъса

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.