Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Рашков направи зловещо предупреждение към Бойко Борисов
  • Новини

Бойко Рашков направи зловещо предупреждение към Бойко Борисов

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
rasaksakaskao.jpeg

Бившият МВР шеф Бойко Рашков, който оглавява пернишката кандидатдепутатска листа на „Продължаваме промяната“, отправи задочно послание към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като потвърди намерението, изразено преди дни, да се вдигне нов затвор по европейски модел, в родния на Борисов град Банкя.

Лидерите на „Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев пък няколко пъти намекнаха по време на кампанията, че възнамеряват да си довършат работата и краткосрочният арест на експремиера да се повтори, този път обаче до присъда и със солидни доказателства.

„Повечето от местата за лишаване от свобода са строени отдавна и не отговарят на стандртите в другите държави, с които трябва да се съобразяваме.

Критикуват ни от Комитета против изтезанията при ООН. Дължим на обществото местата за лишаване от свобада да придобият съвременен вид като в цивилизованите държави.

Не изпускай тези оферти:

Дали този затвор, който трябва да построим, ще бъде в Банкя, за да бъде по-близо до дома на някого, е въпрос на преценка.

Струва ми се, че ако политици продължават да се занимават с криминални престъпления, трябва да има затвор за тях и този затвор да отговаря на всички международни стандарти“, казва Рашков в интервю за „24 часа“.

Той твърди още, че разполага с информация за това, че служителите на МВР на ръководни нива имат указания да не използват подхода да съставят предупредителни протоколи при данни, че ще се купуват и продават гласове.

„Нещо, което е в разрез със закона. Ако това е вярно, опасявам се, че сегашното ръководство на МВР няма да се отнесе с необходимата отговорност за ограничаване на криминалния вот.

От публични източници разбирам, че отново има прояви в тази посока – в Дупница се купували гласове за ДПС“, твърди Бойко Рашков. В Северна България пък вървяла търговия с вот за ГЕРБ чрез собственици на бакалии и заведения.

Рашков нарече превърнали се в смешници онези депутати (като визира ИТН – б.р.) от предишния състав на НС, запънали се да се приеме новият Закон за КПКОНПИ начело именно с него.

Според бившия МВР шеф – защото се страхували, че ще бъде осветлено недекларирано тяхно имущество и авоари, включително зад граница.

А самият Рашков е готов отново да оглави МВР, ако се наложи, но нямал притеснения и да стане наследник на Сотир Цацаров или шеф в Националното следствие.

Още политика:

Омбудсманът Диана Ковачева попари 300 000 пенсионери, които остават под линията на бедността.

„Определено трудна ще бъде зимата за много хора, още повече, че линията на бедност все още не е достатъчно висока. Другата година ще бъде 504 лв., но аз съм съгласна със синдикатите, че тя не е достатъчна, защото не отразява малката потребителска кошница“, каза пред БНТ Ковачева.

„Около 300 000 пенсионери ще останат под прага на бедност, затова се обърнах към министъра на труда с препоръка още преди края на тази година линията на бедност да стане 504 лв.“, каза тя.

По думите ѝ трудности ще има и за хората с увреждания и тези, които разчитат на социални помощи.

„Те са обвързани с един гарантиран минимален доход, който е 75 лв. Той е толкова абсурден и изпразнен от съдържание и хората няма как да се справят. Социалните помощи също трябва да бъдат обвързани с линията на бедност“, коментира Ковачева.

Тя определи като победа коригирането на сметките от „Топлофикация София“ заради грешно начисления ДДС.

„Народното събрание прие промени, така че за клиентите на топлофикациите ДДС да е 9, а не 20%. Проследих как ще се прилага тази мярка и за съжаление установих, че „Топлофикация София“ в нарушение на закона събира 20% ДДС.

Бих предпочела да си го представям като грешка, въпреки че съм изненадана, защото за всеки юрист е ясно, че данъчните закони винаги се прилагат само занапред и са много консервативни”, каза още Ковачева.

След като сезирах НАП и Министерството на финансите, те реагираха незабавно, още на следващия ден и се очакваше много бързо „Топлофикация“ да започне да връща тези пари на хората. За съжаление те се забавиха и трябваше да пиша втори път, обясни тя.

Всички абонати на „Топлофикация София“, получили фактури след 9 юли, ще трябва да получат нови. Вече платилите трябва да внимават да не платят втори път – в техните сметки трябва да е разписано какво трябва да им се върне. Тези, които са изчакали, трябва да проверят дали сумата действително е коригирана.

„Хаосът е огромен, но се радвам, че беше разрешен в полза на хората, защото 3 милиона лева не е никак малка и пренебрежима сума“, коментира Диана Ковачева.

Омбудсманът се обяви за задължителни компенсации за потребителите на газ, както и за хората, които се отопляват на дърва и пелети. Ковачева показа данни, според които цените на дървата за огрев и пелетите са скочили над 69%, в пъти повече от годишната инфлация. Заради това е сезирала Комисията за защита на конкуренцията.

„Те трябва да отговорят защо при условие, че няма свито предоставяне и наличност на дърва за огрев, доставките са ограничени и цените растат. Дали има картел може да каже само КЗК“, заяви тя.

Омбудсманът подчерта, че у нас няма дефиниция за това какво е да си енергийно беден, затова и съответните помощи се разпределят между всички.

„В европейски и световен план е ясно какво е енергийна бедност, а България е една от най-енергийно бедните в ЕС, така че е ясно, но трябва да се направят промени в Закона за енергийната ефективност“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България замръзна: Кой намушка брутално 16-годишния ученик в центъра на София
Next: Работата е дебела! Вижте само кого удариха спец-полицаите в Перник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.