Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Масова стрелба в руско училище! Изнасят убити деца
  • Новини

Извънредно! Масова стрелба в руско училище! Изнасят убити деца

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
arasraskraskras.jpg

Шестима души загинаха, а около 20 са ранени при стрелба в училище № 88 в Ижевск, предаде ТАСС, цитирайки пресслужбата на Министерството на вътрешните работи на Удмуртия.

„Към момента са известни шестима загинали и около 20 ранени в резултат на неговите действия. Информацията е в процес на уточняване“, заявиха от пресслужбата.

Намерено е тялото на мъжа, който е открил стрелбата. Според информация на министерството той се е самоубил.

„Тялото на мъжа, който е открил стрелбата, вече е намерено от полицията. Според съобщенията той се е самоубил“, заявиха от пресслужбата.

Не изпускай тези оферти:

Тази сутрин е имало стрелба в училище № 88 в столицата на Удмуртия. На мястото на инцидента пристигна ръководителят на републиката Александър Бречалов.

По случая работят всички специални служби и медици. Има жертви сред учениците, установено е, че е убит и охранител.

Училище №88 се намира в центъра на Ижевск, недалеч от сградата на градската администрация. Според групата на училището в социалните мрежи то е създадено през 1994 г. и в момента има 982 ученици и 80 учители.

Още политика:

Какви мерки трябва да предприеме страната ни по отношение на войната и докъде е готов да стигне Путин?

„Картината се усложнява. Вероятно следващите санкции отново ще дадат отражение, никой не може да предскаже до какви мерки може да се стигне в тази война. Засега нямаме достоверна информация какво точно се случва и какви сражения се водят“, посочи журналистът проф. Валерий Тодоров в студиото на „България сутрин“.

„Заплахата за националната сигурност е терминология, която не може да бъде извлечена от нормативната уредба на България. За някои националните интереси са да сме с Русия, за други със САЩ, за трети с ЕС.

Време е да спрем да гадаем какво ще направи Путин, а да се опитаме по всякакъв начин да концентрираме нашите усилия на национално и междусъюзническо ниво. Трябва да се вземат всички възможни мерки в две посоки – за по-бързо приключване на войната и за възстановяването след нея“, заяви бившият военен министър Николай Свинаров.

По думите на проф. Тодоров трябва да се проследят тенденциите, да се търси информация от другите служби какво се случва зад кулисите на тази война и трябва да се обърне повече внимание на армията.

Според него е време да имаме военно-политическа доктрина.

„Трябва да определим какви отбранителни системи са ни необходими, какви са реалните рискове в региона, отчитайки въоръжението и заплахите в по-близък или далечен план. Не бива да се подценяват рисковете“, допълни проф. Тодоров.

„Не може България да бъде заобикаляна поименно в ангажименти като държава членка на НАТО, когато става дума за общи инициативи. Както сме закъснели с подготовката на населението в някакъв тип военни операции, ако не във война. Така сме закъснели и с вземането на политическите решения. Необходима е подготовка на населението, но не само военнотехническа, не само санитарна, но и политическа“, изтъкна Свинаров пред Bulgaria ON AIR.

Мнението на проф. Тодоров е, че трябва да се водят преговори и да се търсят всички дипломатически канали, за да се опита да се възпре ескалацията.

„Колкото повече сили, време и жертви се ангажират в тази война, толкова по-трудно после ще се преговаря“, смята той.

Професорът каза, че до бежанска вълна от Русия може и да не се стигне, защото страната смята да затвори границите за потенциалните мигранти, но бежанският проблем в България е сериозен и той ще се разширява.

Николай Свинаров заключи, че не можем да си позволим на мигранта да даваме по-добри условия, отколкото на българския пенсионер например.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма край, нов ужас на Е-79, край Симитли! Свирепа верижна катастрофа
Next: Полицай застреля жена, защото го изтрила от фейсбука си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.