Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново кошмар споходи България: Малко момиченце падна в напоителен канал
  • Новини

Отново кошмар споходи България: Малко момиченце падна в напоителен канал

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
moasmcasmcaiscas.jpg

7-годишно момиченце е в кома, след като паднало в напоителен канал край новозагорското село Кортен, съобщава местният сайт Sliveninfo. Детето е настанено в областната болница на Сливен МБАЛ „Д-р Иван Селимински“.

Инцидентът е станал в неделя по обяд, когато група деца от село Коретен са играли в близост до канала. Момиченцето само влязло във водата, за да търси своя паднала играчка.

Когато останалите деца разбрали, че то не може да излезе, започнали да викат за помощ. Първо на място пристигнала жена, която успяла да измъкне детето от канала. Веднага след това са пристигнали и полицаи.

Жената и полицай на РПУ – Нова Загора са успели да върнат дишането на детето.

Не изпускай тези оферти:

Момиченцето е откарано малко по-късно в Областната болница на Сливен.

Състоянието на детенцето е тежко, то е на командно дишане, съобщиха от лечебното заведение.

Още Криминални:

Млад българин се обеси по време на гласуването в избирателна секция в град Мондрагоне, област Кампания, съобщиха местните италиански медии.

Според изданието „Казертанюз” това станало по време на вота на улица „Комо” в южното градче с 29 хиляди жители, в което живеят много българи. Избирателната секция била разположена в училище „Винчи-Буонароти”. В 13 часа в неделя българинът се обесил на навес в структура до училището.

Трупът му след това паднал в секцията, където гласували избиратели, предизвиквайки шок сред тях и сред членовете на избирателната комисия.

Веднага след това била извикана „Бърза помощ”, но тя успяла само да констатира смъртта на момчето. Бил спрян и потокът от хора към секцията заради операцията по изнасянето на тялото му.

„Днес е тъжен ден за общността ни заради смъртта на младия българин в двора на средното училище „Буонароти”, коментира във фейсбук кметът Франческо Лаванга. „Изказвам солидарност с близките на жертвата.

Не съществуват никога правилни думи пред смъртта, необходимо е само да замълчим”, писа кметът.

Още крими:

17-годишният сириец, който намушка с нож 16-годишно момче в София, остава за постоянно в ареста. Решението е на Софийския градски съд. В съдебната зала обвиняемият се появи бос и поиска да се свърже с роднините си, които не знаели за неговото задържане.

Сириецът е обвинен за това, че на 23 септември на ул. „Пиротска“ в София, чрез нанасяне на удар с нож в областта на корема на пострадалия, е причинил телесна повреда, изразяваща се в нараняване на коремната стена, засягаща две области на тънкото и дебелото черво.

Съдът се е съгласил с доводите на наблюдаващия прокурор, че обвиняемият може да се укрие или да извърши друго престъпление. Наложената мярка подлежи на обжалване пред Софийския градски съд, а разследването продължава.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва, НАТО към България: Руски самолети два пъти са доближили българската граница
Next: Най-известната монахиня пророчица: През 2031 ще настъпи денят, когато злото ще срине Земята

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.