Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново кошмар споходи България: Малко момиченце падна в напоителен канал
  • Новини

Отново кошмар споходи България: Малко момиченце падна в напоителен канал

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
moasmcasmcaiscas.jpg

7-годишно момиченце е в кома, след като паднало в напоителен канал край новозагорското село Кортен, съобщава местният сайт Sliveninfo. Детето е настанено в областната болница на Сливен МБАЛ „Д-р Иван Селимински“.

Инцидентът е станал в неделя по обяд, когато група деца от село Коретен са играли в близост до канала. Момиченцето само влязло във водата, за да търси своя паднала играчка.

Когато останалите деца разбрали, че то не може да излезе, започнали да викат за помощ. Първо на място пристигнала жена, която успяла да измъкне детето от канала. Веднага след това са пристигнали и полицаи.

Жената и полицай на РПУ – Нова Загора са успели да върнат дишането на детето.

Не изпускай тези оферти:

Момиченцето е откарано малко по-късно в Областната болница на Сливен.

Състоянието на детенцето е тежко, то е на командно дишане, съобщиха от лечебното заведение.

Още Криминални:

Млад българин се обеси по време на гласуването в избирателна секция в град Мондрагоне, област Кампания, съобщиха местните италиански медии.

Според изданието „Казертанюз” това станало по време на вота на улица „Комо” в южното градче с 29 хиляди жители, в което живеят много българи. Избирателната секция била разположена в училище „Винчи-Буонароти”. В 13 часа в неделя българинът се обесил на навес в структура до училището.

Трупът му след това паднал в секцията, където гласували избиратели, предизвиквайки шок сред тях и сред членовете на избирателната комисия.

Веднага след това била извикана „Бърза помощ”, но тя успяла само да констатира смъртта на момчето. Бил спрян и потокът от хора към секцията заради операцията по изнасянето на тялото му.

„Днес е тъжен ден за общността ни заради смъртта на младия българин в двора на средното училище „Буонароти”, коментира във фейсбук кметът Франческо Лаванга. „Изказвам солидарност с близките на жертвата.

Не съществуват никога правилни думи пред смъртта, необходимо е само да замълчим”, писа кметът.

Още крими:

17-годишният сириец, който намушка с нож 16-годишно момче в София, остава за постоянно в ареста. Решението е на Софийския градски съд. В съдебната зала обвиняемият се появи бос и поиска да се свърже с роднините си, които не знаели за неговото задържане.

Сириецът е обвинен за това, че на 23 септември на ул. „Пиротска“ в София, чрез нанасяне на удар с нож в областта на корема на пострадалия, е причинил телесна повреда, изразяваща се в нараняване на коремната стена, засягаща две области на тънкото и дебелото черво.

Съдът се е съгласил с доводите на наблюдаващия прокурор, че обвиняемият може да се укрие или да извърши друго престъпление. Наложената мярка подлежи на обжалване пред Софийския градски съд, а разследването продължава.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва, НАТО към България: Руски самолети два пъти са доближили българската граница
Next: Най-известната монахиня пророчица: През 2031 ще настъпи денят, когато злото ще срине Земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.