Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БСП се развилняха срещу Радев: Прокуратурата да се намеси
  • Новини

БСП се развилняха срещу Радев: Прокуратурата да се намеси

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
rasasdasbaedps.jpg

„Не допускайте изкривяване на изборните резултати, вследствие на „купуване на гласове”. Тази порочна практика руши доверието на избирателите в целия изборен процес и в българските институции и демотивира хората да упражнят правото си на глас.”

С такъв апел се обърна председателят на Националния предизборен щаб на коалиция „БСП за България” Борислав Гуцанов към президента Румен Радев в нарочно писмо.

В писмото Гуцанов подчертава, че на всички, без изключение, предизборни срещи на левицата в страната хората споделят възмущението си от практиката на „купуване на гласове”, като особено притеснение сред будят сигналите за открито изготвяне на списъци с данни на избиратели, раздаване на пари и „разпределение на територии”.

Той посочва още, че водачите и кандидатите за народни представители от коалиция „БСП за България” нееднократно са правили срещи с компетентните органи с молба за предприемане на необходимите действия, предвидени от закона.

Не изпускай тези оферти:

„Нещо повече – петима водачи на листи изпратиха отворено писмо до министъра на вътрешните работи. За съжаление, до момента не сме свидетели на реални действия за пресичане на порочните практики”, констатира Борислав Гуцанов.

„Считаме, че намесата на МВР, ДАНС и Прокуратурата на Република България са крайно наложителни, за да се гарантира истинността на вота”, се казва още в писмото на ръководителя на Националния предизборен щаб на левицата.

Още политика:

Иван Костов на представянето на новата си книга Политиката отвътре в Зала 3 на НДК, 26 септември 2022 г.

„Работя върху тези текстове 20 години. В 2022 г. бяха лекции за обучение на политици; след това – политически есета; в годините на пандемията – споделяне на преживяното. Не се решавах да ги публикувам по много причини. Една изящна мисъл на Хосе Ортега-и-Гасет ме окуражи: „Когато една тема бъде поставена в непосредствена връзка с първичните движения на духа, с класическите причини на човешкото безпокойство, тя е спасена“. Политиката е точно такава тема на духа и безпокойството на живота ми. Затова се надявам с тази книга да спася това, което съм научил. Още повече, че според убежденията ми то не е мое, а е общо. Научил съм го, служейки на обществото.“

Това пише министър-председателят на България в периода 1997-2001 г. Иван Костов във встъпителните думи към читателя на новата си книга „Политиката отблизо“, посветена на съпругата му Елена, „която изстрада моето участие в политиката“.

Съпругата на Иван Костов Елена.

„Реших да кажа какво аз съм видял, какво аз съм разбрал в политиката, надявайки се, че така ще стане по-живо, по-автентично. Давам си ясно сметка, че хората ценят много повече преживяното, отколкото наученото от книгите“, сподели Костов пред аудиторията, изпълнила Зала 3 на НДК снощи за представянето на „Политиката отблизо“.

Пандемията от COVID-19 го спряла, „блокира ме във всяко отношение“ и било необходимо много хора да му помогнат и окуражат, за да завърши и даде за печат 20-годишния ръкопис.

„Това не е втората книга на „Свидетелства за прехода“ (първата книга на Иван Костов, бел. ред.). Това е моето политическо завещание. Аз така приключвам сметката с политиката, оставяйки това, което мисля, че трябва да оставя. Надявам се да е полезно на колкото се може повече хора.“

След излизането на първата му книга бившият премиер се колебаел дали да се заеме с писането на продължението ѝ, или да довърши отлежаващия ръкопис.

„Прецених, че само един Господ знае колко време имам. По-добре да завърша това, а за другото – ако остане време“, казва 72-годишният бивш министър-председател.

Книгата му съдържа „непрекъснат дебат“ – и с хората от посткомунистическата общност, и с различни крайни тези.

„Непрекъснато съм се опитвал да задавам въпроси, да намирам отговори и да казвам моята гледна точка с готовност да оценя и чуждата като човек, който е научен да цени обективността и чуждото мнение, за да си състави истинска представа за нещата“, казва Костов с надеждата, че книгата му ще предизвика дебат сред демократичната общност, „от която имам честта да произтичам и да съм представлявал“, както и в цялото общество.

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов на представянето на книгата на Иван Костов Политиката отвътре.

Кога ще се сплотим така, че да поведем другите

„Всички имат нужда от дебат в България. Само дебатите, общуването, изслушването са в състояние да запълнят тези големи пропуски, които се образуваха в българското общество“, допълва той. Но наблюденията му сочат, че „българските политици вещаят, не дискутират“, а когато застават един срещу друг, не се получава дискусия, а „надвикване“. А трябва да дебатират „с една много по-добра култура на говорене и на изслушването“, която по думите му „не ни достига“.

„Ние много лесно отхвърляме чуждото мнение, много рядко се вслушваме в другия и според мен заради това не сме сплотени“, констатира Костов, според когото „големият въпрос е кога ще се сплотим така, че авангардната част на демократичната общност да е в състояние да поведе другите“. А „ако тази общност се превърне в авангард и излъчи своите силни послания към обществото, много бързо ще се решат другите проблеми.“

Техният свят си е отишъл

„Изследвал съм в тази книга посткомунистическата общност. Много добре я познавам, защото непрекъснато съм бил срещу нея и всичките ѝ стрели са били насочени срещу мен, срещу моите колеги. Знам откъде се стреля, знам с какви мотиви се прави.

Знам ги колко силно са губещи в момента. Те губят. Исторически губят. Объркани са, затова са агресивни. Страхливи са, от всичко ги е страх. Светът им си е отишъл. Те се опитват да се връщат в сенките на това минало и няма как да го обитават. Те трябва да бъдат убедени, че пътят, по който вървим, е правилният“, каза Костов при представянето на книгата си и направи препратка към „престъпната война, която започна Путин в Украйна“:

„Това отслабва още по-силно не само тази посткомунистическа общност, а и нейният елит, който също познавам много добре, защото ми е бил истински противник и на него дължа всички неща, които е преживяло моето семейство, хората около мен, тези – в много отношения – истински издевателства. Всички тези хора губят в момента.“

Как се става лидер

„Ние трябва да съберем сили, за да поведем обществото, защото то няма лидери. Вярно е, че няма лидери“, каза Костов и посочи пътя, по който се става такъв:

„Нали Европа нямаше лидери? Нали Европа беше в непрекъснати боричкания помежду си и противоречия? Нали най-силният лидер в Европа беше Путин? Какво стана след 24 февруари (началото на войната в Украйна – бел. ред.)? Как така тия лидери, дето ги нямаше в Европа, дето бяха толкова слаби, изведнъж се оказват заедно и се оказват толкова единни и оказват толкова монолитна съпротива? Как стана това? Отдолу! Хората! Европейците! Европейската средна клас, европейската общественост натисна лидерите си да се обединят.

Разбирате каква е цялата поанта на моята книга. Мисля, че ние трябва да сме готови. Тези, които претендираме да сме демократи, гражданска общност. Ние трябва да произведем всичко това, включително и лидери.

Аз не съм се родил лидер, в никакъв случай. Аз си бях един експерт. Добър финансист, много добър бях, да знаете! Щях да изживея един чудесен живот, ако не бях влязъл в политиката. Щях да бъда на много добри места, щях да видя целия свят. Но не е там работата, нали? Не зависеше от мен.

Когато хората поискат, когато всички поискат да вървят в една посока, те си намират лидера, извеждат го, даряват го със своето доверие и той тръгва напред. Това е моята философия за лидер.

Така че да не се озърта българското общество и тази негова авангардна част, тази гражданска общност нека да направи това усилие, нека се огледа и ще намери, ще овласти с доверието си хора, които да я поведат“.

Във времето, когато всичко се забързва, тази книга е за „бавно четене“. Четете я бавно – препоръча проф. Веселин Методиев, министър на образованието и науката в правителството на Костов, на аудиторията, преди на трибуната да излезе Костов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спираме със смяната на стрелките на часовниците
Next: Извънредно! Адски мелета в София: Автобус се вряза в мантинела, друг шофьор нацели патрулки

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.