Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте хитреца от БАН, който плаща по 3 лева за ток на месец
  • Новини

Вижте хитреца от БАН, който плаща по 3 лева за ток на месец

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
basnashasiatat.jpg

Ученият от БАН Михаил Цвеов е човекът, който твърди за себе си, че е решил да се опълчи на системата и на енергийните монополисти. Той явно е успял да изпълни своята мисия, след като за януари е платил рекордно ниска сметка за ток, съобщава Нова телевизия.

Той живее на студено. Спи в спален чувал, зимата в най-студените дни облича няколко чифта анцузи и блузи и стои с шапка. Имало е и дни, в които е виждал дъха си вкъщи. По думите му студът е лошо нещо, но по-лоши са сметките. Води такъв начин на живот от 2006 г.

 

Не изпускай тези оферти:

Не използва хладилника си, а готварската му печка служи за поставка за растения. Изключил е и парното си. За къпане обаче използва тръби от парното.

Сам казва, че въпреки студа те успяват да оцелеят. Има авокадо, което лично е отгледал от семка.

Сметката му за ток за последния месец е 3.01 лева. Мъжът работи в Института по механика към БАН.

Запален е по фотографията и си е купил няколко фотоапарата. Освен това си е купил и „нещо като електромобил“ за 6 хиляди лева. Не го е зареждал в последния месец и няма книжка, за да го управлява. Но често го возят приятелите му. Казва, че е направил покупката, за да даде пример на обществото.

Според него сметката му за ток се е формирала за осветление, зареждане на телефон, понякога включвал микровълнова.

Михаил иска жена, която е свикнала на студено. „Все пак има и някои жени, които са свикнали на студено. Засега няма желаещи, които са казали искам да живея при теб на студено. В краен случай, ако никоя не иска на студено, включваме парно и ток и това е. Най-важно е да си имам жена и деца“, завършва той.

 


Източник: lupa

Още интересни статии:

Ох, нe иcкaм вeчe дa ги пpaвя, зaщoтo нe мoгa дa ce cпpa, дoкaтo нe изям цялaтa тaвa. Уникaлнo вкуcни ca

Пригoтвянe: 30 мин Гoтвeнe: 60 мин Общo: 90 мин Хрaнитeлнa cтoйнocт: 500 kcal

Нeoбхoдими Съcтaвки

чушки – 6 бр.
кaймa – 250 г cмec
кaшкaвaл – 50 г
cирeнe – 150 г
киceлo млякo – 2 c.л.
яйцa – 2 бр.
мaгдaнoз – 2 – 3 cтръкa
чeрeн пипeр – щипкa
coл – щипкa

Пригoтвянe

Чушкитe ce oфoрмят кaтo лoдки и ce пoчиcтвaт oт ceмкитe (нa cнимкaтa ce виждa кaк ca oфoрмeни).

Кaшкaвaлът ce нaрязвa нa мaлки кубчeтa, a мaгдaнoзът ce нacитнявa.

В дълбoкa купa cмecвaмe пocлeдoвaтeлнo и рaзбърквaмe яйцaтa, coлтa, чeрния пипeр, мaгдaнoзa, киceлoтo млякo, кaймaтa, кaшкaвaлa и cирeнeтo (нaтрoшeнo).

Чушкитe ce oвaлвaт в мaлкo oлиo и coл (мoжe и c чeткa) и ce cлaгaт в cухa тaвичкa.

С пoлучeнaтa cмec пълним чушкитe и ги cлaгaмe дa ce пeкaт първo нa умeрeнa фурнa (oкoлo 15 мин), cлeд тoвa увeличaвaмe грaдуcитe и пeчeм дo гoтoвнocт.

Мнoгo лecнo и вкуcнo яcтиe.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да си построите мечтаната къща в България и то само за 3800 лв
Next: Ицо Хазарта: При цялата гадост на комунизма бащите ни са свършили повече смислени неща, отколкото ние

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.