Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шопинг преди зимата: Българи носят ботуши, палта и завивки от Одрин
  • Новини

Шопинг преди зимата: Българи носят ботуши, палта и завивки от Одрин

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
ededieirenre.jpg

Българските граждани продължават да се стичат в северозападната турска провинция Одрин, за да се приготвят за настъпващата зима. Нашенците грабят от дрехи до домакински стоки, съобщи Анадолската агенция днес. Търговците в града бяха щастливи да видят наплива от уикенда да продължава и през седмицата.

 

В края на лятото българите започнаха да посещават Одрин, този път, за да си купят топли дрехи като ботуши, палта, пуловери, както и домакински артикули като одеяла и юргани, преди да настъпи зимата.

 

Не изпускай тези оферти:

„Купихме шампоан, дрехи и каквото видяхме. Заредихме се с домати, салата и картофи”, сподели за Анадолската агенция, Муса Мусалова, която дойде от България специално, за да пазарува.

Мелек Бент, българска посетителка, обясни, че е купила за децата си много дрешки в града. Якуп Йълмаз, друг шопинг турист заяви, че планира често да идва и да пазарува през цялата зима от Одрин.

Междувременно търговците в града се радват на наплива на българи.

 

„Наблюдаваме голям наплив от клиенти от съседните страни и Балканите. Но най-много са българите, идващи в Одрин, за да посрещнат зимата“, обясни Юсуф Кул, търговец в региона.

Метин Резе, друг търговец, заяви, че бизнесът им се е съживил с потока българи, като добави, че туристите купуват различни видове стоки. „Миналите седмици се търсиха повече канцеларски материали, като тетрадки, химикали, моливи, линии и хартиени продукти, заради началото на учебната година. В последните седмици станаха популярни зимните дрехи. Най-много се търсят панталони, анцузи и ботуши“.

 

 

Българите, които не пожелаха да пътуват до Одрин заради засиления трафик на границите с Турция през лятото, се очаква да дойдат по-спокойно сега.

Неотдавнашно решение от 27 юли позволи на българските посетители да останат в Турция за максимум 90 дни, в рамките на 6 месеца, като вече може да се влезе при комшиите само с лична карта.

 

 

Този ход има за цел да привлече повече туристи от България, което пък ще даде тласък на печалбите в твърда валута на Турция.

Между януари и май близо 950 000 български граждани са посетили Турция, заемайки второто място в списъка на чуждестранните туристи след германците. Българите са били 8,3 на сто от всички чуждестранни туристи.

 

 

Само през първите 5 месеца на тази година Одрин е посрещнал 1,3 милиона туристи, сочат данни на Министерството на културата и туризма. Очакванията са до края на годината над 3 милиона българи да посетят Турция.

Още подобни статии:

И това ако не е спекула…. Така читател коментира онова, което е видял днес в
един от големите хранителни магазини в Пловдив.

Човекът визира цената на определен продукт. Ето какво ни казва пловдивчанинът:

„Събота, 17 септември 2022 година – магазин „Лидл“ в Кавала, Гърция. Захар „Диамант“,
1 килограм – 0,72 евроцента, което се равнява приблизително на 1,40 лева.

Нормална захар, дори не е на промоция. Днес в „Билла“ Пловдив – захар 1 килограм – 2,99 лв. Е, няма такава разлика от над 2 пъти“.

Справка на медията ни установи, че килограм захар в града под тепетата днес се
продаваше в голяма част от магазинната мрежа да около 2.40 – 2.70 лева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ицо Хазарта: При цялата гадост на комунизма бащите ни са свършили повече смислени неща, отколкото ние
Next: Азис влиза в политиката?

Последни публикации

  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.