Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВнР с извънредно обръщение към всички българи в Русия: Прибирайте се незабавно!
  • Новини

МВнР с извънредно обръщение към всички българи в Русия: Прибирайте се незабавно!

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
rasurasirqiriqr.jpeg

Външно министерство към българите в Русия: Напуснете страната!

Във връзка с усложняващата се обстановка, Министерството на външните работи на Република България призовава към въздържане от пътуване до Руската федерация и препоръчва на българските граждани в РФ да обмислят възможността в срочен порядък да напуснат страната, като за целта използват налични към момента транспортни средства.

Това става ясно от официално съобщение на Външно министерство, предаде Сега.

Съветваме оставащите на територията на РФ български граждани да проявяват повишена бдителност, да избягват места със струпване на множество хора, като същевременно отчитат обстоятелствата и развитието на ситуацията с цялото необходимо внимание, добавят от МВнР.

Не изпускай тези оферти:

При нужда от съдействие българските граждани могат да се обръщат към посолството на Република България в Москва, Руска Федерация на следния телефонен номер: + 7 495 234 02 26. Сигнали може да се подават и на следния имейл адрес:

[email protected]; и към Генералното консулство на Република България в Санкт Петербург на следните телефонни номера: +7 812 401 01 52 и дежурен телефон в извънработно време: +7-921-633-6116. Сигнали може да се подават и на следния имейл адрес: [email protected]

БЕЗ ИЗХОД

Turkish Airlines отменя всички полети до Минск, Сочи, Ростов и Екатеринбург до 31 декември 2022 г. Така възможностите за влизане и напускане на Русия стават още по-ограничени.

Още политика:

6 партии влизат в следващия парламент, ако изборите бяха днес. Това показват резултатите от проучване на „Маркет линкс“. Проучването е финансирано и реализирано съвместно от бТВ и агенцията.

То е проведено сред 1024 пълнолетни лица в периода 17 – 23 септември по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета, предаде България он ер.

ГЕРБ е първа политически сила с 23,7%, „Продължаваме промяната“ – втори с близо 17%. На третата позиция е ДПС, следвана от БСП, „Възраждане“, и „Демократична България“.

Под 4-процентната бариера остават „Има такъв народ“ на Слави Трифонов , „Български възход“ на Стефан Янев и „Изправи се БГ“ на Мая Манолова.

Сред най-одобряваните фигури са президентът Румен Радев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков.

Още политика:

Лидия Прокопова е сред най-разпознаваемите лица от БСП във Велико Търново. Диалогичен и сериозен човек с богат опит и експертиза в сферата на образованието.

Кандидат за народен представител, но чак на 8-о място в листата на Коалиция „БСП за България“ в старата столица. Пред жителите на село Велчево Лидия Прокопова подкрепи проф. Костадин Ангелов – водача на листата на ГЕРБ-СДС.

„Идвала съм във вашето читалище, когато подът беше черен, когато не беше толкова слънчево и приветливо и когато нямаше такива достолепни гости, бих казала – държавници, които имат мозък в главата, а не само вода. За което приветствам проф. Костадин Ангелов, че днес е тук сред нас.

Дай боже на 2-ри октомври да надделее разумът и мъдростта и да се изберат мъдри държавници, които да кажат стига на дългия преход, продължил 32 години“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бесен скандал на дебата по БТВ! Цънцарова се кара на Кирил Петков
Next: Бомба! Дрогиран роден кандидат-депутат кара кола с чужди номера посред бял ден

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.