Носи се упорит слух, че в неделя вечер Киро ще нахлуе в телевизията, ще прекъсне прогнозата за времето и ще ни адресира за създаването на алтернативен парламент на „Промяната“ и паралелно правителство на „Промяната“, оглавявани от него, защото е лидер и най-ясно може да представи политиките и да си довърши работата.
Ще се нарекат управление на Кироландия, за да не се бърка с България, защото този бранд – България, е компрометиран, понеже Бойко Борисов и всякакви други са избрани от някакъв народ в парламента.
За административните нужди на алтернативната и паралелна власт, се очаква да поиска сградата на НДК, АЕЦ „Козлодуй“ и няколко хотела по Южното Черноморие.
Ще се снабдяват с газ от посредници на „Газпром“, защото са против „Газпром“, ама друг път. В алтернативния парламент ще заседават само верни на „Промяната“ кадри, подбрани лично от Ленчето след кратко интервю. В паралелното правителство Киро ще работи сам, защото други само биха му пречили да си довърши работата.
Не изпускай тези оферти:
Асен, Ждрольо Минчев и Мирилайлай (Лорер) на ротационен принцип ще изпълняват функциите на държавен глава, за да се пука от яд Радев, а Калинка Константинова от АмБъл ще представлява Кироландия в ООН-ето.
Татко Петко – началник на „Капитан Андреево“ в сянка и специален пратеник в Белия дом. Кироландия няма да има конституция, защото само пречи и въобще това конституциите са досадна реликва от миналото.
Общо взето това е управленската схема която се върти в главата на Киро. Подредена, ясна – куролация на макс и алангро на толеранцията. Ако ме разбирате какво ви адресирам.
От Фейсбук профила на Борислав Цеков
Още политика:
Едва 15% от населението на България са деца. Макар да нямат право да гласуват, те са 100% от бъдещето на страната ни. Практически всички политики засягат техния живот. Всички партии рано или късно определят децата като „приоритет“ на своите намерения в парламента. Какво обаче стои зад този ангажимент? Дни преди изборите от Национална мрежа за децата търсят къде са децата в предизборните програми на партиите, които в социологическите прогнози ще бъдат парламентарно представени в 48-ото Народно събрание.
Безспорно, двете най-популярни и широко засегнати теми във всички предизборни платформи са теми, засягащи най-много хора – помощите към родителите и образованието. Малко повече от половината от програмите планират мерки в областта на детското здраве и грижата за семействата с трудности и децата, които живеят извън семействата си.
В три програми присъстват и мерки за осигуряване на ясли, детски градини и други форми на грижа за децата от 0 до 7 години, целенасочена работа за преодоляване на насилието над деца и теми като спорт и култура. Само две партии включват в предизборните си платформи решаването на проблема със затварянето на деца в институции, близки до затвори, за нарушения, извършвани от възрастни. Все още за политическите партии децата са по-скоро обект на мерки, а не личности със собствени права – макар изборите за 48-ото НС да правят някои изключения.
Децата на парче или децата като хора?
Несъмнено децата присъстват най-много в програмите на три от политическите партии и коалиции, кандидатиращи се за 48-ото НС – „Демократична България“ (ДБ), ГЕРБ – СДС и „Продължаваме промяната“ (ПП). От тях две са програмите, в които се засяга проблемът за управлението и координацията на политиките за деца.
Програмата на ДБ залага на инвестициите в развитието на детето и цели въвеждането на интегриран и системен подход с обособяването на функциите, свързани с децата и семейството, в три министерства – Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика. Нещо повече, програмата предвижда дефинирането на понятието благосъстояние на детето, така че то да може да служи като индикатор за успешността на провежданите политики.
В програмата на ГЕРБ – СДС най-сериозният проблем за постигане на напредък в политиките за децата е определен като липсата на координиращо звено – като такова коалицията вижда определянето на орган на държавната власт, който да има крос-секторен подход в политиката за децата. За съжаление, обаче, това е единствено заместник-министър председател – несъмнено важна, но далеч не достатъчна стъпка, която да гарантира, че децата имат свой застъпник в управлението.
Програмата на ГЕРБ – СДС е единствената, в която мерките, отнасящи се до децата, са изведени в отделен раздел „За децата на България“ и присъства и изричен ангажимент за финансиране на политиката и реформите, разписани в Националната стратегия за децата и семействата. Това е напредък и диаметрално противоположна позиция на партията от тази през 2019 г., когато вследствие на пропаганда и дезинформация проектът на Национална стратегия за детето 2019–2030 г. беше спрян, оставяйки България без визия и план какво да постигнат за децата в България, а функциите на Държавната агенция за закрила на детето бяха постепенно орязвани, оставяйки я почти без съдържание.
Програмата на ПП, от своя страна, е единствената, която говори за правата на детето и поставя като цел на коалицията гарантиране на правата на всички деца и повишаване на качеството на грижата за децата, макар впоследствие тази цел да не е ясно свързана с конкретни политики, а останалите мерки, отнасящи се до децата, да са разпилени в секторните политики.
Добра новина е, че правата на детето са част от поне една президборна платформа, а координацията на детските политики е проблем, посочен черно на бяло от две от политическите партии, кандидатстващи за 48-ото НС. Макар нито една от трите политически партии да не дава пълно решение, поставянето на проблема е голям напредък спрямо предходните избори.
В програмите на останалите политически коалиции и партии, които бяха парламентарно представени в 47-ото НС или има вероятност да бъдат част от новия парламент, децата се появяват „на парче“, в частнично споменати политики и мерки. От тях единствено „Има такъв народ“ (ИТН) споменава децата в повече от две теми, планирайки мерки в областта на семейните помощи и социалното подпомагане, образованието, здравеопазването и алтернативната грижа за деца, както и две неясни изречения в областта на насилието и детското правосъдие.
В програмата на БСП децата практически липсват, с изключение на планираните промени в паричните помощи за раждане на дете, няколко мерки в образованието и безплатни лекарства за деца до 14-годишна възраст.
За „Възраждане“ децата са функция на семейството, което се определя като „съюз между мъж и жена“ и изключва всички останали форми на семейства, които живеят и се грижат за деца в България – семейства с един родител, семейства, в които децата се отглеждат от баба и дядо, приемни семейства и др. Нещо повече, партията предлага „Да се изгради и наложи мисловен модел, че семейството нормално е с три и повече деца“ и „укрепване на традиционните семейни ценности“ заедно с „прилагане на съвременните европейски практики за справяне с демографския проблем“ за „висока раждаемост на образованите и обществено ангажирани слоеве“.
Единственото друго място в платформата на „Възраждане“, което разглежда децата, е образованието, което предполага изненадващо либерален модел и „плавно преминаване от по-тромавата вербално-лингвистичен метода на преподаване към по-нови методи, които напредъкът в медийните технологии вече позволяват“.
В кратката програма на ДПС думите „дете“ и „деца“ липсват изобщо.
Семейни помощи, данъчни облекчения и подкрепа за родители с деца
Едно от двете най-чести споменавания на децата в предизборните програми е в контекста на демографските политики, помощите и данъчните облекчения за родители с деца. Налице са мерки, свързани с помощи и данъчни облекчения, но в платформите се появяват много други форми на подкрепа. Практически всички политически партии, с изключение на ДПС, предвиждат мерки в областта на помощите, данъчните облекчения или други мерки в областта на подкрепата на родители в грижата за децата.
Три платформи залагат на данъчните облекчения – ПП предвижда облекчения за млади семейства с деца и семейства с деца с увреждания. ИТН се ангажира с увеличение на данъчното облекчение за дете до 18 години в размер на три средни месечни заплати. „Възраждане“ и ИТН, от своя страна, предлагат семейно подоходно облагане. „Възраждане“ предлагат и данъчни облекчения за семействата с деца и ученици, както и „увеличаване на семейните добавки за деца и даването им на всички деца в семейството – но давани само като право на родителите да ги приспаднат от дължимите данъци“, което вероятно е отново намерение за данъчни облекчения, но този път за всички деца.
По отношение на помощите и обезщетенията две са партиите, които предвиждат мерки. ПП предвиждат повишаване на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Единствената мярка, предвиждана от БСП, е увеличение на еднократната помощ в размер на 6500 лв. за всяко второ и трето дете на осигурени родители и увеличаването на размера на еднократната помощ за майки студентки от 2880 лв. на 6500 лв.
По-голямо е разнообразието в предлаганите други мерки в подкрепа на семействата. По отношение на финансови такива ГЕРБ – СДС предлагат създаване на фонд за подпомагане на млади семейства при закупуване на първо жилище и осигуряване на едногодишна стартова подкрепа за завръщащи се българи от чужбина. ИТН предвижда държавно осигуряване за майчинство на редовните студенти до 25-годишна възраст с взети изпити. В областта на нефинансовите мерки ДБ предвижда създаването на предпоставки за балансиране на личния и служебния живот на работещите родители, електронни административни услуги за деца и родители и подобряване на инфраструктурата и жилищните условия. ИТН предлагат гъвкаво ползване на двугодишния отпуск по майчинство. ГЕРБ – СДС предвиждат облекчаване на процедурите по програми „Родители в заетост“ и създаване на специализирани програми за заетост на родители на деца с увреждания.
Практически обаче почти всички предложени мерки са насочени към работещи и/или осигурени родители и се провалят в адресирането на детската бедност – което в държава, в която всяко трето дете живее в риск от бедност, е пропуск. Единствената платформа, която споменава детската бедност, е тази на ГЕРБ – СДС в контекста на Европейската гаранция за детето.