Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятна история: Мъж взе от земята паднало билетче и сега е милионер
  • Новини

Невероятна история: Мъж взе от земята паднало билетче и сега е милионер

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
nasnasvoaevoas.jpg

Семейство от Кърджали, което почти всеки петък е на пазар в Одрин, преди да тръгне по магазините, винаги купува 5 билетчета от мен. Такава е волята на жената. Вярва, е късметът ще я споходи тук, но досега щастливото й билетче е 100 лири, срещу платени 10 лири.

Това разказва пред 24rodopi.

com продавач на талони за моментни лотарийни игри в Одрин. Споделя, че все повече български туристи си пробват късмета, като най-голямата печалба е на мъж от Пловдив, който срещу 20 лири спечелил 1 000.

Продавачът на късметчета Мехмет обяснява, че негов колега в района на търговски комплекс „Марги аутлет“ е продал билет на български турист, който спечелил 50 000 лири, равняващи се на около 5 000 лева.

Не изпускай тези оферти:

„Усещам, че всеки търкащ мечтае да стане милионер в турски лири, но досега не се е случвало. Щеше да се разчуе.

Тази година билет за една от игрите – „Казъ Казан“, бе продаден в Одрин и донесе на платилия 20 лири голямата награда от 1 милион лири, но късметлията е местен. Билетчето паднало на земята, един от клиентите отказал да го купи, но друг го взел и сега е милионер. Това се случи през месец май“, разказва Мехмет.

Той допълва, че от търкане на билетчета „нито глава боли, нито семейство се разтуря, но турците отиват да играят в казиното в Свиленград, а това е голям проблем“.

Още интересни статии:

На интересна публикация във Фейсбук попадна Plovdiv24.bg. Водач на лек автомобил „Мерцедес“, с пловдивска регистрация, е бил спрян за проверка в Родопите от служители на МВР.

Ето какво споделя шофьорът: „Село Търън. Проверка заверка пожарогасител и оборудване! Тази година поне успях да покажа стикера, че миналата го заверявах за нищо“.

В коментарите под поста много потребители си признават, че не знаят за подобен стикер. „Стикер за пожарогасител? От 10+ години имам книжка, даже не знаех, че съществува такова нещо“, напълно откровен е коментиращ публикацията, която е от вчера по обяд.

Какво казва законът?

Пожарогасителят в автомобила не само е задължителен – той трябва да е в годност и изправност. Също както колата, този уред подлежи на задължителен периодичен преглед, който се извършва в лицензиран сервиз.

При него се поставя стикер, удостоверяващ премината проверка. Маркира се датата на извършеното обслужване и крайният срок за следващата проверка. Ако пътните полицаи установят при проверка, че уредът не е бил проверен, могат да спрат колата от движение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лично Гешев съобщи за жертвата на Симеон Велики! Мелето е страшно!
Next: Ето как ще се увеличат парите на пенсионерите от 1-ви октомври спрямо талбицата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.