Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само дни преди изборите Путин удари свирепо безброй българи! Брутално отмъщение
  • Новини

Само дни преди изборите Путин удари свирепо безброй българи! Брутално отмъщение

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
puatasiasvisvpsv.jpg

Президентът на Русия Владимир Путин подписа указ, с който дава право на правителството да наложи забрана за автомобилния превоз на товари през страната от компании, регистрирани в т.нар. неприятелски страни, в чиито списък е и България.

“Да предостави на правителството на Руската федерация правомощия да установи забрана за международен автомобилен превоз на стоки през територията на Руската федерация с камиони, принадлежащи на чуждестранни превозвачи, регистрирани в чужди държави, които са въвели ограничителни мерки по отношение на гражданите на Руската федерация и руски юридически лица в областта на международния автомобилен превоз на товари”, се отбелязва в постановлението.

В съответствие със своите разпоредби кабинетът трябва да определи:

продължителност на забраната

Не изпускай тези оферти:

списък на чужди държави, които са въвели ограничителни мерки срещу руски граждани и компании в областта на международния автомобилен превоз на товари видове международни автомобилни превози на товари, които са обект на забрана условия за превоз на стоки, при които забраната не се прилага.

На 5 март руското правителство одобри списък с “неприятелски настроени” страни в отговор на западните санкции и България попадна в него като член на Европейския съюз. Но в него има и държави извън Европа като Микронезия, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ, Япония.

Още политика:

На всички българи им е ясно в какво състояние е държавата – финансово-икономическо и социално. Но има и нещо по-лошо, което се случва за първи път след Втората световна война – агресията на Русия в Украйна. Безсмислена, кръвопролитна, и все повече задълбочаващ се конфликт. Частичната мобилизация в Русия довежда до това хиляди мъже да бягат.

Това заяви на брифинг лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във връзка с ескалацията на напрежението между Русия и Украйна и очакваната вълна от бежанци.Ако ние сме в управлението, всеки който не иска да убива и да бъде убиван в тази безсмислена война, ще има убежище в България. Това е нашата позиция.

Втората ни позиция е относно фарса наречен референдуми. В Донецк, Луганск, Запорожие, Херсон се проведоха референдуми, които никога, ако ГЕРБ участва в управлението, няма да се съгласим да бъдат признати. Те са невалидни, незаконни и това е фарс. Това е позицията на партията, отбеляза Борисов, цитиран от novini.bg.

По думите на лидера на ГЕРБ ако се стигне до ядрен удар от страна на Русия, това ще е катастрофа за икономиката, туризма, здравето, земеделието на Украйна, както и на Румъния и България.

Паралелно с това чадърите, които правеха предишното правителство по границата, доведоха до бедствено положение в три големи области – Ямбол, Хасково и Бургас. И то такива, че планините са пълни с мигранти, добави Борисов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев каза защо времето ни наказа така и посочи животоспасяващото правило при буря
Next: Ново верижно автомеле на Цариградско шосе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.