Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути! Ново меле с автобус от градския транспорт на бул. Цариградско шосе в София
  • Новини

От последните минути! Ново меле с автобус от градския транспорт на бул. Цариградско шосе в София

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
meeldalsvlasv.png

Зверска катастрофа е станала на столичния булевард „Цариградско шосе“, съобщава БЛИЦ.

Автобус от градския транспорт на София е катастрофирал. Мелето става само ден, след като друг автобус претърпя инцидент на натоварения столичен булевард.

„Освен автобуса в катастрофата има и две коли“, уточнява очевидец за инцидента, станал преди минути.

Какви са причините за мелето все още не се знае.

Не изпускай тези оферти:

По думите му добрата новина е, че при катастрофата няма пострадали хора. На място има униформени, които регулират движението и тепърва ще уточняват по чия вина е станало верижното меле.

Още криминални:

Онкоболен пазарджиклия отнесе глоба от 30 лв. за повредена лична карта, а тя била в изряден вид. Недоволен от случилото се, той обжалвал санкцията пред съда и магистратите я отменили.

Случката се разиграла на 4 юли тази година. Сутринта мъжът пристигнал от Пазарджик в Пловдив, за да посети лекар. Бил до ВМИ, след което се отправил към Централна гара, за да се прибере. Достигайки до кръговото кръстовище, той седнал на една от намиращите се там пейки.

Около 13 часа униформени пристигнали на мястото с бус и започнали да осъществяват контрол на произволни граждани. Един от проверените бил именно онкоболният. Последният подал личната си карта и след малко му била върната, без каквито и да е забележки.

В последствие разбрал, че е санкциониран за това, че личната му карта е с нарушена цялост. Посетил сектор „Български документи за самоличност“, за да попита какво не е наред с личната му карта, но от там му казали, че същата е в изряден вид.

Така обжалвал. След констатация от страна на съда, че личната карта е в изряден външен вид, без каквито и да е нарушения в нейната цялост, същата му била върната, а санкцията от 30 лв. отменена.

Още криминални:

250 кг контрабанден тютюн за наргиле задържаха митническите служители на МП Капитан Андреево при проверка на влизащ в страната товарен автомобил.

На 28.09.2022 г. на пункта пристига влекач с прикачено полуремарке с унгарска регистрация. Шофьорът – сръбски гражданин, представя пред митническите служители редовни документи за превозваната стока – метални капачки от Турция за Унгария.

Превозното средство е селектирано за щателна митническа проверка, включително с рентген. При последвалия физически контрол в товарното помещение сред декларираната стока са открити 33 кашона, съдържащи различни опаковки с тютюн за наргиле.

Общото количество на недекларираната акцизна стока е 250 кг на стойност 90 000 лева.

По случая е образувано досъдебно производство от разследващ митнически инспектор под надзора на Окръжна прокуратура –Хасково. На шофьора Н.П., на 32г., е повдигнато обвинение по чл. 242, ал.1, б.Д от НК, за пренасяне през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците за търговски или производствени цели в големи размери.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нe oтxвъpляйтe това и cлeд 2 чaca щe имaтe пoвeчe пapи
Next: Трагедията е голяма! Почернен баща: Преди 2 дни аз прегръщах дъщеря си, сега некролог

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.