Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екшън пред посолство в София, протестиращи замерят сградата с яйца. Горяха флагове
  • Новини

Екшън пред посолство в София, протестиращи замерят сградата с яйца. Горяха флагове

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
spsoaslalslasl.png

Протест се проведе пред сградата на Ислямска република Иран в София.

Причината за недоволството на насъбралото се мнозинство бе трагичната кончина на 22-годишната жена Махйа Амини от град Сакез, която бе брутално пребита до смърт от служители на моралната полиция в Техеран, защото русарито ѝ се било свлякло от главата, предава БЛИЦ.

Насъбралите се хора развяваха знамена и дори хвърляха яйца и домати по сградата, докато скандираха лозунги за свобода и смяна на духовния режим, който е на власт в Иран.

Бяха горени и флагове на Иран.

Не изпускай тези оферти:

Сред протестиращите имаше както и иранци, така и представители на партията Българска социалдемокрация – Евролевица.

Те споделиха, че са дошли да подкрепят иранските граждани за един по-свободен и демократичен Иран.

Смъртта на младата жена предизвика първата голяма демонстрация на опозиция по улиците на Иран, откакто властите смазаха протестите срещу повишаването на цените на бензина през 2019 г.

Въпреки нарастващия брой на жертвите и яростните репресии от страна на властите, видеоклипове, публикувани в Twitter, показват демонстранти, призоваващи за падане на духовенството, докато се сблъскват със силите за сигурност в Техеран, Тебриз, Карадж, Кум, Язд и много други ирански градове.

Видеоклипове, публикувани в социалните медии от вътрешността на Иран, показват протестиращи, скандиращи „Жена, живот, свобода“, докато жени размахват и изгарят воалите си.

Иран оказва натиск върху знаменитости и журналисти

Мжедувеременно Иран засили натиска върху знаменитости и журналисти заради вълната от организирани от жени протести, предаде в. “Гардиън“.

Много жени не само в Иран, но и по света, показаха солидарност, като отрязаха косите си публично. За много ирански жени отрязването на косата, която винаги трябва да бъде покрита, съгласно законите в ислямската република, е остра форма на протест.

Режисьори, спортисти, музиканти и актьори подкрепиха демонстрациите. Същото направиха и от националния отбор по футбол на Иран. В знак на подкрепа играчите останаха в черните си анцузи по време на химна на страната преди мача във Виена срещу Сенегал. Преди играта иранският нападател Сардар Азмун се изказа в подкрепа на протестите.

“В най-лошия случай ще бъда изгонен от националния отбор“, написа играчът на Байерн Леверкузен. „Няма проблем. Бих пожертвал това дори за един косъм от главите на иранските жени. Тази история няма да бъде изтрита. Да живеят иранските жени“, написа той в профила си в Instagram.

“Ще предприемем действия срещу знаменитостите, които подпалиха пламъците на безредиците“, каза губернаторът на провинция Техеран Мохсен Мансури, цитиран от агенция ISNA. Предупреждението идва след почти две седмици на протести в Иран и смъртоносни репресии от страна на силите за сигурност в страната.

22-годишната Махса Амини почина, след като беше арестувана от моралната полиция на Иран за неправилно носене на хиджаб и панталони. Запис от охранителна камера, публикуван от държавните медии на Иран, показва как Амини колабира в център за превъзпитание, където е била задържана.

Ирански официални лица казаха, че Амини е починала след „сърдечен удар“ и е изпаднала в кома. Семейството ѝ обаче твърди, че тя не е имала предшестващо сърдечно заболяване.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кaк тoчнo се пocтaвя дaфинoв лиcт в пopтфeйлa зa пpивличaнe нa пapични пoтoци
Next: Виждали ли сте такава бяла пяна в буркана с меда? Ето защо се образува и опасна ли е за здравето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.