Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Самоуби се рапърът Иван Петунин в знак на протест
  • Новини

Самоуби се рапърът Иван Петунин в знак на протест

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
rrsrsprapsrparer.png

Кадър Иван Петунин

27-годишният руски рапър Иван Петунин се самоуби в знак на протест срещу мобилизацията и войната в Украйна, започната от Владимир Путин.

Информацията се потвърждава и в руските медии

Известният рапър записа видео преди да скочи от високоетажна сграда, в което сподели:

Не изпускай тези оферти:

„Не мога да извърша греха на убийството и не искам….Не съм готов да убивам за чужди „идеали“…. Нямам право да взимам автомат и да стрелям по хората.

Имам повиквателна, но за мен частичната мобилизация е повсеместна. Нямам право да натискам спусък, не съм готов да убивам себеподобни.

Моля близките ми да ми простят, но последното ми решение е да не умирам в бой. Не искам да оставам в историята като човек, който поддържа безумния режим и такъв, който убива хора.

Не разбирам причините за тази война. Всички станахме заложници на един маниак, който ни даде три избора – или война, или затвор, или избора, който правя аз – да отнема живота си“.

Тялото на музиканта бе намерено близо до къщата му преди няколко часа, предадоха руски медии, цитирани от Марица.

Още за войната:

Командващият британските въоръжени сили адмирал Тони Радакин предупреждава за възможностите на Русия за извършване на диверсии на много нива. Може да атакува западни комуникационни системи, както в Космоса, така и на дъното на океаните, казва той в интервю, публикувано в съботния брой на „Дейли Телеграф“.

„Русия има възможности в Космоса. Видяхме пример за това в края на миналата година, когато тя свали обект в Космоса, оставяйки след себе си огромни останки. Русия има ядрен потенциал, Русия има подводен капацитет , подчертава адмиралът.

Военен номер 1 на Великобритания се въздържа да обвини Русия за причиняването на експлозията на Северен поток , докато разследването все още продължава, но предупреди, че Русия има потенциала да причини смущения в други области освен това, което прави в Украйна, какво прави с енергията и това, което прави прави в дипломатическите или информационните битки.

Макар унищожаването на сателити, както и увреждането на тръбопроводи, да не включва преки жертви, нито е атака на територията на друга държава, Радакин уверява, че ако Русия реши да атакува критична национална инфраструктура, дали ще са подводни кабели, по които минава над 95 процента от световната информация, или в космическото пространство, то това би предизвикало решителен отговор от страните-членки на НАТО.

Командващият армията на Обединеното кралство подчертава също, че въпреки многото заплахи от Русия, британците „трябва да са сигурни, че животът ни ще бъде в безопасност, икономиката ни ще бъде защитена“.

Трябва да проявяваме решителност. Понякога може да си имаме работа с известни краткотрайни опити за натиск, но възнамеряваме да преодолеем натиска, който Русия се опитва да наложи върху живота ни, заяви той.

Командващият британските въоръжени сили изрази мнение, че въпреки цялата риторика на президента Владимир Путин , „Русия не иска ядрена война“. – Русия не иска война с НАТО. Русия не иска да предизвика още по-голяма международна, отколкото е сега, защото това създава още по-големи проблеми за Русия тук и сега, казва адмиралът.

Държавите коригират своята енергийна политика, така че да купуват по-малко енергия от Русия тази година и ще се стремят да се откажат от руската енергия през следващите години. Това е важно, защото бойният фронт не е само на физическата територия на Украйна, обясни сър Тони Радакин.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виждали ли сте такава бяла пяна в буркана с меда? Ето защо се образува и опасна ли е за здравето
Next: Мъжът, пътувал в бъдещето, разказва какво ни чака през 2749 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.