Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай от Пловдив без срам си поиска подкуп, но загази сериозно
  • Новини

Полицай от Пловдив без срам си поиска подкуп, но загази сериозно

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
poaslcasicisaciasc.jpg

Задържаха полицай, след като гражданин подаде сигнал за поискан подкуп в размер на 50 лв. от униформени, които го спрели за проверка в Пловдив, съобщават от МВР.

Нарушителят е спрян, след като е преминал неправилно по затворена за движение улица в Пловдив.

По негови думи, пътните полицаи са поискали сумата от 50 лева, за да не го санкционират. Той снимал банкнотата преди да им я предаде и след това подал сигнал към органите на реда.

Служители на „Вътрешна сигурност“ са реагирали веднага. На място, съвместно със служители на ОДМВР – Пловдив, те са установили същата банкнота у един от двамата полицаи от патрула. Той ще бъде задържан.

Не изпускай тези оферти:

Случаят е докладван на прокуратурата.

Още криминални новини:

38-годишна жена изживя пълния ужас цели пет дни в Неа Йония. 58-годишният й партньор я държал окована поне пет дни, съобщава Мега, като в същото време я малтретирал сексуално.

Край на драмата й сложили съседите, които по някое време чули гласове и извикали полиция. На мястото веднага пристигнали полицаи, като съседите им посочили мястото, откъдето се чували гласовете.

След като позвънили на вратата, 58-годишният отворил. На въпрос на полицаите какво „се случва тук“, той отговори „всичко е наред“. Полицаите обаче видeли жена вътре в къщата, която им подсказала, че нещо не е наред.

След като нахлули в жилището жената казала, че партньорът й я изнасилва с оръжие, предава newsbg.eu.

След полицейски обиск в къщата са открити, наред с други неща, карабина, за която 58-годишният е имал разрешително и военно оръжие.

58-годишният е арестуван с обвинения в домашно и сексуално насилие.

Още криминални новини:

Шофьор е починал след катастрофа в Тополовград вчера, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Хасково.

В 13:05 часа в управлението е получен сигнал от гражданка, която съобщила, че лек автомобил „Фолксваген“ се е блъснал в контейнер за смет на кръстовището между улиците „Гюмюрджина“ и „Сакар планина“, а шофьорът му не излиза от колата.

Пристигналите на място екипи установили, че водач е мъж от града на 61 г. При преглед медиците установили, че той е починал.

Трупът е откаран за аутопсия.

Работата по образуваното досъдебно производство продължава.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добри новини за пенсионерите! Вдигат рязко пенсиите за много хора
Next: Турчин, следен от ДАНС за наркотици, го закъса здраво у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.