Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турчин, следен от ДАНС за наркотици, го закъса здраво у нас
  • Новини

Турчин, следен от ДАНС за наркотици, го закъса здраво у нас

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
sdalsdasndnasdnasd.png

Пловдивският апелативен съд остави в ареста турския гражданин Т. Д. като потвърди взетата от Окръжния съд в Пловдив спрямо него най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Срещу Т. Д. е повдигнато обвинение за това, че на 8.07.2022 г. в с. Калугерово обл. Пазарджик като извършител, в съучастие с две неустановени за момента лица, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, в особено големи размери, марихуана 54.5 кг. на стойност 327 186.78 лв.

Наркотикът бил в шест сака, които били укрити под ремаркето на тира. При пристигане на тира в складова база в с. Калугерово, която е собственост на белгийски гражданин от турски произход, за който ДАНС има информация, че държи канал за наркотици, саковете с марихуаната са разтоварени и прибрани в друг камион.

По делото има приложени видеозаписи от СРС, на които се вижда шофьорът Т. Д. и още двама мъже, които разтоварват саковете.

Не изпускай тези оферти:

След анализ на събраните до момента доказателства – протоколи за претърсване и изземване, разпити на свидетели, справки за международни пътувания, СРС-та, апелативните магистрати прецениха, че взетата от Окръжния съд мярка за неотклонение „задържане под стража“ е законосъобразна и правилно приложена, тъй като има данни въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето е съпричастно към престъплението, в извършването на което е обвинено.

Т. Д. е турски гражданин, няма адрес в България и следователно е невъзможно приложението на „домашен арест“ и „подписка“. Има данни, че той пътува постоянно и при вземане на по-лека мярка за процесуална принуда реална е опасността да се укрие в друга държава и да затрудни срочното и безпрепятствено протичане на наказателното производство.

Мярката „парична гаранция“ следва да е в значителен размер, който сам обвиняемият признава, че не може да заплати, поради липса на средства, а и тази мярка също не би постигнала целите по чл.57 от НПК. Съдът прецени, че при по-лека мярка за неотклонение има и опасност Т. Д. да извърши престъпление, който извод следва от механизма и начина на извършване на престъплението – с конспиративност, мащабност и участие на лица, граждани на държави извън ЕС.

Определението на Апелативния съд е окончателно.

Още криминални:

Полицаи хванаха дрогирана зад волана 44-годишната Мария Г. от бургаския ж. к. „Възраждане”. Тя е спряна рано сутринта със служебния автомобил на път за работа. Служители от Второ Районно управление – Бургас й вдигнали палката на бургаската улица „Тодор Александров” в посока кръгово кръстовище „Трапезица”.

Когато Мария спряла с фирмения автомобил „Форд Фиеста”, със софийска регистрация, духнала в дрегера и униформените установили, че същата шофирала след употреба на кокаин. Жената отказала да даде кръвна проба за химичен анализ, пише Флагман.

Полицаите претърсили дома й, разположен в бл. 6 в ж. к. „Възраждане”, като е намерено и иззето чувалче със стъбла и съцветия от зелена тревна маса /марихуана/ с общо тегло 2 кг. Бургазлийката е задържана, а работата по случая продължава.

Още криминални:

Военнослужещ открадна телефон, цигари и запалка, но бе разкрит, след което изправен пред съда. Мъжът успял да пласира мобилния в офис на мобилен оператор на ниска цена, след което да изхарчи парите.

Случката се разиграла през октомври миналата година, но съдът се е произнесъл с решение по казуса преди два дни. Собственикът на откраднатия телефон отишъл до заведение за бързо хранене в Асеновград. Поръчал си и седнал на една маса. След малко станал и отишъл да си вземе поръчката, като на масата оставил мобилния си телефон, кутия с цигари и запалка. В този момент покрай масата, върху която се намирали вещите, минал военнослужещият. Той ги забелязал и най-необезпокоявано ги взел. Прибрал се у дома си и ги поставил в шкаф.

Собственикът на телефона разбрал, че вещите му са откраднати. Оплакал се на служител на заведението. Двамата прегледали записите от камерите и установили, че покрай масата минало лице, облечено със светли панталони и яке с качулка, не видели обаче самата кражба, тъй като на мястото имало спрян автомобил. Потърпевшият подал сигнал в полицията, пише „Марица“.

Няколко месеца по-късно, през януари тази година, военнослужещият посетил магазин, в който се продавали и купували мобилни апарати, калъфи и протектори за тях. Спазарил се с управителя на обекта, който нямал представа, че телефонът е откраднат. Сделката била за 130 лв. В крайна сметка полицаите стигат до телефона и той бил предаден доброволно от ползващия го в този момент. Станало ясно, че бил откраднат от военнослужещия и той бил изправен пред съда.

Той е с чин ефрейтор и служи в пловдивско военно формирование от 2002 година. По време на службата си се проявил като дисциплиниран, добросъвестен, изпълнителен и отговорен военнослужещ. Бил награждаван 12 пъти, един път е бил наказван. Не е участвал в задгранични мисии. До момента не е бил осъждан. Пред съда изразил съжаление и самокритичност. Обяснява, че откраднал вещите, тъй като преминавал през труден период. Разбрали с баща му, че неговата майка е болна от рак.

В крайна сметка му е наложена глоба в размер на 1000 лв. Ще трябва да плати и направените разноски по делото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицай от Пловдив без срам си поиска подкуп, но загази сериозно
Next: Каналът се отпуши мигновено: Този трик го знам от баба си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.