Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черен изборен ден, кръв заля пътя между Пиперков чифлик и Багренци, адска верижна катастрофа
  • Новини

Черен изборен ден, кръв заля пътя между Пиперков чифлик и Багренци, адска верижна катастрофа

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
asasnasmnmasnk.jpg

Един човек загина, а трима са ранени при катастрофа между две коли и мотоциклет край Кюстендил, съобщиха от Областната дирекция на МВР.

Сигналът за тежкия инцидент, който е станал в участъка между селата Пиперков чифлик и Багренци, е подаден около 17 часа. На място са изпратени екипи на полицията и Спешна помощ.

Ударът е бил толкова силен, че се е наложило да бъдат рязани ламарините на колите, за да бъдат извадени пострадалите. Тримата са транспортирани в кюстендилската болница. Към момента няма информация за състоянието им.

Извършва се оглед. Осигурен е обходен маршрут за пътуващите по пътя Кюстендил – Дупница.

Не изпускай тези оферти:

Четирийсет минути по-късно е възникнало и друго пътно произшествие, на пътя Берсин – Търсино. Двама са пострадали, като единият е чуждестранен гражданин.

Още криминални:

Две трагедии белязаха деня на вота у нас. Мъж загина, след като беше блъснат от влак в близост до жп спирката на великотърновското село Раданово, съобщиха от МВР, цитирани от „Фокус“.

Първоначалните данни сочат, че 72-годишният мъж е стоял на релсите и е бил пометен от машината. Машинистът, помощник-машинистът и стажант са изпробвани за употреба на алкохол, резултатите им са отрицателни“, допълва Марияна Христова, говорител на Областна дирекция на МВР.

Причините за произшествието са в процес на изясняване.

Един човек е загинал, а двама са ранени при тежка катастрофа на пътя Кюстендил – Дупница. Информацията беше потвърдена от говорителя на местната полиция Катя Табачка.

В момента има екипи на службите, все още произшествието се обслужва, режат се коли с цел да се извадят пострадалите. Пътят е затворен, осигурява се обходен маршрут.

Още крими:

Трамвай по линия № 23 блъсна лек автомобил в района на метростанция „Искърско шосе“ в столичния квартал „Дружба“.

Инцидентът станал около 18:00 часа вчера, съобщи „Фокус“. Няма данни за пострадали. Има обаче нанесени материални щети по превозните средства.

Според очевидци шофьорът на автомобила е отнел предимството на трамвая.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ИЗВЪНРЕДНО! Бойко Борисов с първи думи след категоричната победа на ГЕРБ
Next: БСП се тресат от паника! Нинова съобщи ключово решение на партията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.