Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БСП се тресат от паника! Нинова съобщи ключово решение на партията
  • Новини

БСП се тресат от паника! Нинова съобщи ключово решение на партията

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
nsanuasnoasovaosvas.jpg

БСП ще коментира резултатите, но след като обявят окончателните резултати. Това съобщиха от пресцентъра на партията за БТА. Тази вечер не се очаква пресконференция.

Според първите резултати от екзитпола на четирите социологически агенции, регистрирани в ЦИК, „БСП за България“ е четвърта политическа сила с малка преднина пред ПП „Възраждане“. Левицата получава около 10-11% от гласовете.

По-рано днес, когато пусна своя глас в София, лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че е гласувала за стабилно управление, което от утре да отвори мощен социално-икономически щит пред кризата.

Очаквам БСП да сме в следващото управление, коментира Нинова. Без силна социална партия в тези трудни моменти няма да е лесно, посочи тя.

Не изпускай тези оферти:

Гласувах за сигурност и спокойствие във всеки български дом, за стабилно управление, което да отвори мощен социално-икономически щит пред кризата, за повишаване на доходите, за развитие на икономиката, което да гарантира просперитет на България.

Нека хората да знаят, че в тези трудни кризи, няма да бъдат изоставени, че държавата ще бъде до тях, ще бъде партньор и ще помогне. Това каза след като упражни правото си на глас лидерът на БСП Корнелия Нинова.

„Законът да е еднакъв за всички, да няма богопомазани, да се прилага еднакво за всичко, да има справедливост. Да, очаквам БСП да сме в следващото управление. Без силна социална партия, в тези трудни моменти, няма да е лесно“, каза още Нинова.

„Многократно сме заявявали, че с ГЕРБ и ДПС не можем да правим мнозинство, нека видим резултатите на останалите днес“, добави Нинова.

Още от коалицията:

Силният човек в „Продължаваме промяната“ направи първи коментар на резултатите от изборите.

Искаме да уважим избора на хората, поради което сега ГЕРБ носят огромна отговорност. Сега е техен ред да направят коалиция, тъй като народът им даде мандат. Това заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, предаде репортер на Novini.bg.

Петков бе категоричен, че от ПП няма да влизат в коалиция с партията на Борисов.

Ние обещахме на нашите избиратели, че коалиция с ДПС и ГЕРБ няма да бъде направена. Ние обещаваме преди изборите и ще си изпълним обещанията, подчерта той.

Ние ясно казваме, че сме загубили изборите с три процента. Това дава ясен мандат на ГЕРБ и ДПС да направят коалиция и да управляват страната. Ние ще се борим за европейска България, със социален бюджет, който ще увеличава доходите на хората. Чака ни нелека зима, желая успех на ГЕРБ във формирането на правителство, коментира от своя страна и Асен Василев.

По думите му от ПП не са съгласни с начина, по който ГЕРБ са управлявали страната, но „така решиха българските граждани“.

Ние вярваме, че България трябва да тръгне по нов път. Нашите 60 депутати, ако имаме и толкова, няма как да попречат на формирането на коалиция, поясни още Василев.

И Петков, и Василев бяха единодушни, че отсега-нататък ще бъдат конструктивна опозиция, както е отредил българският народ, и ще следят за харченето на всеки един лев на българските данъкоплатци.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черен изборен ден, кръв заля пътя между Пиперков чифлик и Багренци, адска верижна катастрофа
Next: Лъсна скандалната истина за Мария Цънцарова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.