Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отвориха куфара на жена с българско гражданство на летище София и всички онемяха
  • Новини

Отвориха куфара на жена с българско гражданство на летище София и всички онемяха

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
onemnmnmqnmqns.jpg

Митническите служители от отдел „Борба с наркотрафика“ в ТД Митница София спряха опит за пренасяне на над 3 кг хероин на Летище София. Това съобщиха от Агенция „Митници“.

При проверка на багажа на пътничка с българско гражданство митническите инспектори откриват над 3 кг наркотично вещество.

Пътничката пътува от Кигали, Руанда, до София с полет през Доха, Катар. Наркотичното вещество е било укрито в тайник в стените на куфар.

При анализ със спектрометър се установява, че веществото е хероин, като точното му тегло е 3 163 гр.

Не изпускай тези оферти:

Пътничката е задържана с мярка за неотклонение, като при проведени оперативно-издирвателни мероприятия в централната част на град София е задържано и още едно лице – български гражданин от африкански произход.

По случая е образувано досъдебно производство по описа на ТД Митница София. Разследването се провежда под надзора и ръководството на Софийската градска прокуратура.

Още криминални:

13-годишно момче открадна и шофира кола, съобщават от областната дирекция на МВР в Ловеч. Случаят е от 2 октомври.

Около 01:30 ч. в районното управление е получен сигнал, че от улица в село Златна Панега е откраднат автомобил, който е бил паркиран и оставен с ключ на таблото. Започнало е издирване, като е станало ясно, че колата е открадната от дете. Момчето е било заловено да шофира из улиците на селото.

Случаят е докладван на дежурен прокурор и е образувана преписка. Момчето е предадено на родител и няма родствена връзка със собственика на автомобила.

Още криминални:

Дрогиран шофьор на камион уби 56-годишен мъж в катастрофа на главния път Русе-Варна, съобщи говорителят на Областната дирекция на МВР в Разград Илияна Георгиева.

Сигналът за инцидента е подаден малко преди 10:00 ч. днес. Четиридесет и двегодишният водач на влекач с прикачено ремарке от Пазарджик пътувал в посока Русе – Разград.

На завоите преди град Цар Калоян е ударил със задната част на камиона насрещно движещия се мерцедес, шофиран от 56-годишен мъж от Исперих, след което продължил, без да спре.

Водачът на лекия автомобил е починал на път за разградската болница. Спътникът му на 55 години е настанен под наблюдение в лечебното заведение в Разград.

Камионът е установен на околовръстния път на Търговище. Водачът е задържан. Пробата му за употреба на наркотични вещества е положителна. „Справка в информационните масиви на МВР показва, че шофьорът има 13 регистрации за кражби, притежание на незаконно оръжие и шофиране след употреба на дрога. Следствените действия по случая продължават.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гергана Стоянова: Глоба, който не гласува
Next: Динко от Ямбол си връща формата. Метна се на АТВ и отправи послание към душманите си

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.