Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите на Гласът на България: Дара и Галена не са за там
  • Новини

Зрителите на Гласът на България: Дара и Галена не са за там

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
vsavasihasogasg.jpg

 

Кадри БТВ

Заради провеждането на поредните парламентарни избори в страната, иначе неделното излъчване на „Гласът на България“ беше в събота, но пък зрителите се забавляваха с изпълненията на много стойностни кандидати за голямата сцена.

Но не това направи голямото впечатление, а самите треньори.

Не изпускай тези оферти:

Вече толкова предавания подред се набива на очи, как Дара и особено Галена, очакват първо да видят реакцията на колегите си Любо Киров и Иван Лечев за представящите се на сцената и тогава да вземат решение за себе си, дали им харесва изпълнението или не.

Според зрителите двете дами нямат място там, още повече че и от тяхно решение се определя съдбата на някои участници.

 

Всичко добре ама за пореден път се убеждавам ,че Галена и Дара ама грам не разбират от музика, от гласове, още повече от талант, Толкова ли няма някои стойностни певици с които да се заменят тия двете .

Повечето от участниците са на много по – високо певческо ниво от двете дами! Галена много сваля нивото на цялото предаване! Мастера и Любо са прекрасни! Но нали търсите сеир….и Дара ще ги учи…

Интересно, мъжете са с кожени якета, доста облечени, жените доста голи.

Особено Галена, смятам че за този формат в най-гледания час и национален ефир, дамите може да са по-стилни, има си сценично облекло, но стилно. Нека се порадваме на женска красота, но не под формата на голотия само.

Галена и Дара – жури .
Това е обида за музиката .

Другото, което боде очите на зрителя е облеклото на треньорите, които вече пето предаване са с едни и същи тоалети. Вероятно снимките са правени на конвейер, набързо и няма време за промяна.

 

Тоалетчетата на журито!!…..5-та седмица сме вече. Ай сменете малко стайлинга да не се излагаме пред чужденците де. И в ютуб ви гледат ‘ората!

Това жури най-много може да оценява кудкудякането на петлите рано призори…

Новият епизод на „Гласът на България“ по изключение тази седмица ще бъде в събота, 1 октомври, от 22:00 ч. по bTV.

Емблематични парчета на Весна Змиянац, Михаела Маринова, Demi Lovato и други световни звезди ще звучат зашеметяващо от голямата сцена на шоуто.

По-кратък, но с още повече вълнуващи гласове и истории, епизодът в събота ще започне със силно рок изпълнение, което ще предизвика широки усмивки в залата и най-вече върху лицето на Мастър Лечев. Той обаче ще се окаже блокиран от „добронамерен“, хитър, млад колега и ще изпусне почти сигурно, ценно попълнение в отбора си.

Съревнованието за най-интересните гласове между Любо Киров и Иван Лечев ще става все по-отявлено, но и забавно с всеки следващ участник, а често развръзката ще е в полза на някоя от двете очарователни дами в треньорския състав, предава Signal.bg.

В разгара на надпреварата между Лечев и Любо, двамата неочаквано ще се окажат заедно на сцената с весела, обща импровизация на абсолютно неповторимо парче. DARA или Галена ще ги аплодират бурно и ще ги подкрепят музикално от местата си.

Деветият сезон на „Гласът на България“ ще се окаже в „година на предизвикателства“ за някои от героите на епизода, за други ще е „най-подходящото място, за да покажеш какво можеш“, „сбъдната мечта“ за трети и дори „съдбоносно решение“ за някои от участниците.

В събота вечер в музикалното шоу ще се явят не само нови гласове, но и вече познати от сцената му лица. Няколко сезона и години след първото си явяване, „един от най-оригиналните тембри“, както ще го определи Любо Киров, ще се завърне в „Гласът на България“ много по-различен, опитен и осъзнат, но и леко по-притеснен.

„Идвам, за да покажа какво съм научил след първото си стъпване тук и да покажа, че мога много повече“, ще заяви той.

Без никакво притеснение обаче, на голямата сцена пред цяла България, мощно ще отпусне глас участник, които никога досега не е стъпвал на сцена. Той без колебание ще накара треньорите да се обърнат на мига и да отбележат качествата и потенциала му.

В съботния специален епизод няма да липсват и чуждестранни участници, които ще разтърсят с историите и майсторските си изпълнения всички в залата и пред екраните.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко от Ямбол си връща формата. Метна се на АТВ и отправи послание към душманите си
Next: Илиана Раева: Честито ти, българино! Ние сме робски души! На добър път към

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.