Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасяващо! Страшна експлозия в Арсенал, има няколко загинали и ранени. Небето е розово
  • Новини

Ужасяващо! Страшна експлозия в Арсенал, има няколко загинали и ранени. Небето е розово

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
rasrasrasrnasrlasrl.png

Появи се първо видео след инцидента, възникнал в завод „Арсенал“ в Казанлък. Според информацията в социалните мрежи са чути два взрива. От пожарната потвърдиха, че са изпратени техни екипи.

По непотвърдена информация трима души са загинали. Една жена е настанена в спешния център в средно тежко състояние. Две линейки транспортират още ранени от оръжейния завод, съобщава bTV.

През 2020 година двама души пострадаха също при взривове. На 17 октомври 2018 година стана инцидент в цех 120 на завод 3 в „Арсенал“. Тогава аварията изпрати шестима работници в болница, един от тях пострада сериозно.

В средата на март месец същата година 27-годишен служител на „Арсенал” загина, а друг с десетгодишен стаж бе ранен. Тогава стана запалване на смесител в помещение на цех 130 на завод 3.

Не изпускай тези оферти:

Няколко дни след инцидента пострадалият издъхна в болница от тежките рани. Две жертви имаше при взрив на пресоваща машина отново в завод 3 на „Арсенал” април 2016 г.

Както вече БЛИЦ писа силен тътен от взрив и розов дим над завод „Арсенал“ в Казанлък вдигна на крак екипи на Полиция, Пожарна и Спешна помощ. Инцидентът стана около 11:00 часа днес, 4 октомври.

Трима души са загинали – две жени и един мъж, предаде kazanlak.com. Двама души все още се издирват под отломките, трима са ранени и са откарани в Спешна помощ – Казанлък.

Според запознати с дейността на оръжейницата се предполага, че взрива е в Завод 3. Там е съсредоточено производство на продукция, която при евентуален инцидент индикатор е излизането на въпросния розов дим.

Първо ВИДЕО след експлозията, убила работници в „Арсенал“, небето е розово

На място са по няколко екипа на Полицията, Пожарната и линейки. Говори се, че са чути два взрива.

От Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съобщиха, че са информирани за произшествието и се сформира екип, който да бъде изпратен на мястото.

Извънредно: Мощен взрив в завод „Арсенал“, има загинали и пострадали

В „Арсенал“ бяха изпратени два противопожарни автомобила, както и служители от ведомствената пожарна към предприятието. Няколко линейки откараха ранените към болници в Казанлък и Стара Загора.

Все още няма официално изявление от мениджмънта на „Арсенал“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Костов рядко се изказва, но следизборно изстреля: Тази партия ще бъде напълно унищожена при коалиция ГЕРБ-ДПС
Next: Историята на един ангел, който тайно плащал болничните сметки на пациенти в нужда, наистина ще ви развълнува

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.