Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екшън! Кубрат Пулев влетя в bTV и стана страшно
  • Новини

Екшън! Кубрат Пулев влетя в bTV и стана страшно

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
bbasbasbasbasvvv.jpeg

Изненадващо за всички Кубрат Пулев каза в прав текст истината за българските политици.

Навръх изборния ден, той отправи сериозни обвинения към тях, наричайки ги „нагли“, че дори и „брутално нагли“

В подкрепа на думите си той посочи, че докато народът тъне в мизерия, те си купуват, продават, разменят и наемат депутати срещу колосални суми.
Той подчерта, че е изключително жалко, че спортист от неговия ранг се налага да признае истината в прав текст, но според него страната ни вече е ударила здраво дъното.

Така избухна в студиото на bTV боксьорът, който преди години получи предложение да влезе в политиката, но го отхвърли категорично.
41-годишният боксьор не можа да скрие емоциите си, когато стана въпрос за начина, по който живеят възрастните хора у нас. Призна, че му е мъчно и болно да ги гледа.

Не изпускай тези оферти:

Категоричен е, че не е нужно политиците да се бият постоянно в гърдите, говорейки „аз“, „аз“, защото, ако има нещо реално направено, хората ще разберат.
Не скри, че го е яд от това, че голяма част от обществото вече е обезверено и не желае да гласува, неосъзнавайки, че когато не излязат да гласуват, се предават доброволно.

В заключение посочи, че човек трябва да е чист най-вече пред себе си и съвестта си, а дотук сред политиците вижда само и единствено стремеж към осъществяването на лични интереси.

Още политика:

Крум Зарков скочи на Корнелия Нинова заради изборната загуба и позорното пето място за БСП. Тъжно ми е, най-голямата социална партия не заслужава това, социалистите не заслужават това, заяви Зарков в ефира на бТВ.

Той нарече гьонсуратлък ината на Нинова да не поеме отговорност за провала и да не подаде оставка.

„Поисках оставката на Корнелия Нинова, когато бяхме трети – сега сме пети“, възмути се министърът на правосъдието и член на БСП Крум Зарков.

„Ако се даде шанс на българските социалисти, да се организират, да вдигнат поглед – резултатите ще дойдат. Лявото е ключова тема за българската политическа система“, добави Зарков.

„Инат под маската на твърдост и лоялност. Всички, които се нуждаят от лява политика, не заслужават това. Следващия Национален съвет на БСП е последен шанс за партията. Очаквам заявление, че така не може и трябва да се вземат следващи стъпки, заложени в устава“, допълни той, намеквайки за конгрес и смяна на лидера Нинова.

Зарков отчете, че е успял да изпълни основните си задачи като служебен министър на правосъдието и коментира, че изборите са преминали спокойно, а резултатите са били признати от всички сили.
Копирано от standartnews.com

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зверски бой с Емил Каменов в сръбското ЗАДРУГА, задържан е
Next: Извънреднo! Изсипват се милиарди в България, Европейската комисия одобри голяма програма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.