Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грешка в надписа на 2 стотинки от 1981 г. побърква нумизматите
  • Новини

Грешка в надписа на 2 стотинки от 1981 г. побърква нумизматите

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
stasotasitnast.jpg

Заради превръщането на Бяла черква в град спират една от най-търсените емисии, пише „168 часа„

От соцпериода си имаме и една доста митична и с интересна история, а именно 2-те стотинки от 1981 г. В чест на 13 века от създаването на България БНБ решава да смени обичайния надпис на обикновените разменни монети и вместо „Народна република България“ на тях да пише „Хиляда и триста години България“.

В Монетния двор забравят да сменят матриците на 1 и 2 стотинки и така са изсечени 20 монети от 2 стотинки и 137 монети от 1 стотинка, които днес също се продават за суми над 10 000 лева.

Според нумизмати бумът на търсенето в последните години отваря врати и за нерегламентирана търговия с цел бърза и лесна печалба, която процъфтява онлайн.

Не изпускай тези оферти:

Още една монета става ценна за нумизматите – 2 лева от 1976 г., отсечена по случай 100 години от Априлското въстание, известна още като “Боримечката”, с имената на въстаналите градове, изписани на гурта (външния кант).

Монетата по случай 100 г. от Априлското въстание.

Това е монета, която излиза изключително рядко за продан, може би по-рядко от всяка друга българска монета, а предполагаемата й цена също е петцифрена”, коментира още Михайлов.

Годината е 1976, а България чества 100 години от Априлското въстание. БНБ отбелязва събитието с емисия юбилейни монети от 1, 2 и 5 лева. Монетата от един лев е медна, от два лева – медно-никелова, от пет лева – сребърна. Всички са с еднакъв тираж – 300 000 бр.

И трите номинала на емисията са с вдлъбнат текст

На монетата от 2 лева са изписани имената на първите въстанали градове – Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица.

Първите монети, пуснати на касите на БНБ, са тези от 2 лева. На лицевата страна на монетата са изобразени номиналът и венец с текст “Вечна слава”, а на обратната страна е изобразен Боримечката.

В чест на 100-годишнината от Априлското въстание обаче село Бяла черква е обявено за град. Той дава 103-ма въстаници, участвали в четата на Бачо Киро, разгромена от турците в Дряновския манастир през май 1876 г.

Именно Бяла черква е факторът днес тази пара да се превърне в една от най-редките и търсени монети от всеки колекционер.

Малко след пускането й от ЦК на БКП установяват, че Бяла черква липсва в изброените градове. Само още два дни са необходими, за да бъде спряна цялата емисия двулевки. На 19 април БНБ дава нареждане на филиалите си в страната да прекратят продажбите на монетата. Въпреки това около 120–130 броя вече са при своите нови собственици.

„Събирането на монети е страст. Правейки колекция, хората си купуват тази емоция. Напоследък се появиха и доста инвеститори, които имат свободни пари и купуват монети с малък тираж с цел спекула, препродажба на по-висока цена“, каза експертът.

Неделев определи монетата от два златни лева със стилизиран образ на Паисий Хилендарски, която беше пусната в обращение от БНБ на продажна цена 3755 лева, като най-скъпата монета в новата история на България.

Той смята, че към настоящия момент тя не е добра инвестиция, защото при борсова цена на златото около 100 лева, нейната цена на грам е 161 лева. „Но от колекционерска гледна точка – предвид малкия тираж на монетата, тя представлява интерес за колекционери“, заяви Неделев.

По отношение на това как се определя стойността на възпоменателните монети, експертът посочи, че няма регулиран пазар, а цената се формира на база търсене – предлагане. И даде пример с монета с цар Борис от 1930 г., струваща в детството му 50-60 стотинки. В момента такава монета с хубаво качество има цена от 700-800 лева.

„По тази причина нумизматиката си е и вид инвестиция, напомни Неделев.

Като пример за монети, чиято цена се е покачила много напоследък, той даде петте златни монети, сечени по времето на цар Фердинанд. „Говорим за емисиите 1894 година и 1912 година. В момента на чужди аукциони тези монети стигат баснословни цени дори за европейския пазар – близо 100 хиляди швейцарски франка”, посочи Петър Неделев.

По думите му, в последните две години на пазара се появиха доста свободни пари и много инвеститори, които не са колекционери в истинския смисъл на думата, правят бързи пари. „Предполагам, че до няколко години тази еуфория ще отмине, каза Неделчев и прогнозира, че цените леко ще паднат.

За да се определи стойността на старите монети, той съветва да се направи консултация в нумизматичните дружества, като в България такива има в София, Пловдив, Велико Търново и Плевен.

Експертът предупреди, че античните монети съгласно нашето законодателство принадлежат на държавата и трябва да с предават в най-близкия музей.

С колко се повишава доходността на юбилейните монети? Какво разказват българските пари? Какъв е дизайнът на българските монети и как ще изглежда еврото с национални символи? Как са се променяли монетите през годините? Кои държави са известни с красиви пари?

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази рецепта спаси живота ми преди 17 години: Имах тумор на черния дроб и дебелото черво
Next: Кoгaтo родителите paзбpaли кaк изглeждa бeбeтo им, тe гo зaхвъpлили дaлeч. 4 гoдини пo-къcнo се cлучвa чудo!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.