Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Калоян Гешев стана световен шампион по умствена скоростна математика
  • Новини

Калоян Гешев стана световен шампион по умствена скоростна математика

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
ksalsaoaosoassl.jpeg

Новият световен шампион по умствена скоростна математика за деца до 12 години е Калоян Гешев. Той е ученик от шести „Ж“ клас на 125-о средно училище „Боян Пенев“ в София.

Това съобщиха от регионалното управление на образованието в София – град (РУО).

„На провелото се световно първенство от 30 септември до 2 октомври 2022 г. в град Билефелд, Германия, Калоян постигна невероятните 2217 точки, с които спечели златния медал и световната титла.

Със задачите от различни дисциплини: събиране, изваждане, умножение, деление, квадратни корени, кубични корени, дроби, конвертиране на валута, преобразуване на мерни единици, изчисляване на календарни дати от 1600 година до безкрайност, изчисляване на време в секунди и много други комбинирани задачи Калоян Гешев се справи за по-малко от два часа, като разполагаше само с лист, на който записваше отговорите на задачите“, информират от РУО.

Не изпускай тези оферти:

В състезанието са участвали 56 деца от 13 страни и за втори път в неговата история го печели европеец – това е българският ученик Калоян Гешев.

Още за Калоян Гешев:

bTV излъчи финала на седмия сезон на риалити предаването „България търси талант“, който беше спечеен по 10-годишният Калоян Гешев от София. Той се яви в шоуто с невероятни умения по скоростни изчисления.

Младият математик спечели титлата и наградата от 50 000 лв. благодарение на уникалните си способности и на вота на зрителите – с убедителна преднина пред втория претендент.

На финала Калоян опита да постави световен рекорд по скоростно изчисляване и реши на живо десет задачи с 5-цифрени числа за време, по-добро от очакваното, като допусна само една грешка.

Тя му попречи да постави рекорда си официално, но не му попречи да е победител в седмия сезон на грандиозното шоу. Водещите – Сашо Кадиев и Дани Петканов съобщиха, че лично са свидетели как Калоян е решил задачите цели четири пъти преди финала – всеки път по време на репетициите, но явно напрежението и емоциите от живото изпълнение са оказали своето влияние.

“Чувствам се много щастлив, че спечелих тази огромна награда!“, каза малкият-голям математик от сцената и поздрави останалите страхотни таланти, които останаха след него.

Във финала на един от най-оспорваните сезони на „България търси талант“ зрителите на bTV видяха отлично подготвени, уникални и запомнящи се талантливи участници с мисии и каузи, достойни за уважение. За първи път целият финал на шоуто на живо бе с жестов превод, което го превърна и в първото развлекателно предаване у нас и в Европа, достъпно за всички глухи хора.

След дълго отсъствие от музикалната сцена специален гост в “България търси талант” бе Руши, който представи хита си “Всичко се връща” – с нов, ефектен аранжимент, танц и визия.

С осезаемо и вдъхновяващо детско присъствие, силни емоции, невероятни таланти от България и от различни точки на света, страхотни изпълнения и чудесно настроение завърши един от най-атрактивните досега сезони на “България търси талант” по bTV.

„Най-хубавото е, че много деца ще се вдъхновят от различни талантливи хора от сцената на “България търси талант” и ще започнат да се занимават с нещо, което харесват и в което ще намерят себе си“, каза с усмивка актьорът и част от журито Любо Нейков малко преди финала в студиото на “120 минути” по bTV.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лечителят Панайот Трифонов: Спете върху сурови яйца и забравете за болести и несгоди
Next: Росен Плевнелиев прави кабинет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.