Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5-минутен шоколадов сладкиш – тайната му е в горещата вода. Копринено мек и възхитително сочен
  • Новини

5-минутен шоколадов сладкиш – тайната му е в горещата вода. Копринено мек и възхитително сочен

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
asaslaskdaskd.jpg

Можете да си направите този размазващо вкусен шоколадов сладкиш , може да се каже, без да харчите и стотинка.

Но ще се получи изключително вкусотия – мек и много, много нежен. За любителите на шоколада в сладкишите тук има лека нотка на горчивина, което го прави още по-вкусен. Шоколадовият сладкиш за 5 минути с гореща вода се приготвя изключително лесно или бързо:

Шоколадов сладкиш с гореща вода за 5 минути
Продукти:

1 чаша прясно мляко

Не изпускай тези оферти:

3 чаши брашно

2 яйца

1 ч.л.сода

6 супени лъжици какао

1,5 ч.л.бакпулвер

1/2 чаша олио

1 чаша вряла вода

30 гр.масло

блокче тъмен шоколад (за украса)
Приготвяне:

В дълбок съд смесете всички сухи съставки (захар, сода, брашно, какао, бакпулвер).

Отделно разбийте яйцата, след това налейте млякото, сложете мекото масло и отново разбийте.

Смесете сухата смес с течната маса и разбъркайте хубаво, за да стане гладко. След това изсипете водата, която трябва да е току-що завряла, и разбъркайте добре. Тестото изглежда почти течно.

Изсипете го във форма, която преди това сте намазали с олио.

Включете фурната на 180 °, за да се загрее, и след това изпечете сладкиша за 50 минути (до суха клечка).

Отгоре намажете с разтопения шоколад.

Още рецепти:

Ние всички знаем за невероятните ползи от ябълковия оцет за здравето, но не всеки знае, че дневната консумация на супена лъжица ябълков оцет преди закуска може да подобри цялостното ви здравословно състояние.

Ябълковият оцет осигурява на организма важни минерали и витамини и дори ви помага да отслабнете по-бързо.

Подготвили сме 10 основни причини, поради които трябва да започнете да консумирате ябълков оцет всеки ден:

Избелване и укрепване на зъбите

Използването на ябълков оцет за изплакване на устата ще укрепи зъбите и ще ги направи по-бели.

Високо съдържание на калий

Калият е много важен минерал за предаването на мускулни и нервни импулси.

Регулиране на баланса на pH

Ябълковият оцет е богат на оцетна киселина, която нормализира нивото на рН в целия организъм.

Профилактика срещу множество заболявания

Ябълковият оцет има мощни антивирусни свойства, които намаляват слузта в тялото и намаляват симптомите на алергии и заболявания.

Премахване на токсини от организма

Ябълковият оцет е богат на мощни антиоксидантни свойства и помага лесно да се отървете от токсините.

Нормализиране на кръвната захар и кръвното налягане

Ябълковият оцет увеличава концентрацията на инсулин и понижава кръвната захар и кръвното налягане.

Ускорява процеса на отслабване

Подобрява състоянието на кожата

Прилагането на ябълков оцет към засегнатите области може ефективно да лекува всяко състояние на кожата.

Укрепва косата и я прави блестяща

Миенето на косата с ябълков оцет поне веднъж седмично ще я направи обемна и лъскава.

Вижте още: Витамин В12 и признаци за неговия дефицит в тялото ни

Лечение при натъртване и слънчево изгаряне

За лечение на слънчеви изгаряния и натъртвания, накиснете кърпа в ябълков оцет и я поставете върху засегнатата област, за да получите облекчение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брутално! Скандален бизнесмен се развилня: Преби до неузнаваемост възрастен мъж след забележка
Next: САМО брашно, вода и сол: невероятно меки ТУРСКИ палачинки! Забравяш тотално за хляба, щом ги опиташ

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.