Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той ли ще е победителят в Игри на волята? Може, но в миналото крие огромен провал
  • Новини

Той ли ще е победителят в Игри на волята? Може, но в миналото крие огромен провал

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
vvqvqvqovlqvlq.jpg

Инженерът Филип, който още в началото подразни зрителите на „Игри на волята“ с отношението си към жените, успешно се доказа на Арената по време на последната елимиционна битка.

Амбициозният мъж, който е един от фаворитите за победа в риалити предаването, има зад гърба си и много спортни постижения. Малко известен факт е обаче, че големият му провал е на конкурса Мистър София през 2020 година, когато титлата получи Васил Младенов, пише LifeOnline.bg.

Филип Атанасов, който тогава е на 27 години, не успя да се класира дори и сред подгласниците.

Той ли ще е победителят в

Не изпускай тези оферти:

Година по-рано, когато е на 26, Филип все още търси себе си и се е явявал на еротичен конкурс провел се в столична дискотека, а този конкурс може да се определи като мъжки аналог на Плеймейт на годината. Тогава на “Best Erotic Model 2019” Атанасов печели наградата за най-добро тяло – “Best body”:

„Според мен съм подходящ за този конкурс като ще представя себе си по най-добрият начин, за да спечеля. – обосновава изявата си в еротичния спектакъл и добавя за желанието да бъде еротичен модел: „Еротиката е нещо, което човек или го има, или го няма, не се учи от книгите или в интернет. Освен добър външен вид, еротичните модели трябва да имат и поведение.“

Филип казва, че излъчването, погледът и тялото му го правят сексапилен. „Харесва ми да получавам нови предизвикателства, а и съм достоен за тази титла“, обяснява решението си да се яви на следващата година за „Мистър София 2020“ Фифо.

Още новини от шоу бизнеса:

Симона Загорова опроверга всякакви слухове, че се е събрала с бащата на детето си в интервю, което даде за новата си песен.

Преди дни Симона Загорова навърши 26 г., като отбеляза празника с премиера на поп-фолк балада. Тогава тя празнува с приятели у дома и показа снимки от празника си.

На снимките Симона е в ефектен розов костюм, показващ едно от големите постижения на певицата в последната ѝ година – влизането в перфектна форма. Сред гостите на празника на Симона са нейни приятелки, както и майката Глория и бабата на младата певица.

През лятото плъзнаха слухове, че тя се вижда тайно в Слънчев бряг с Дани Милушев, от когото има дъщеричка. Певицата обаче отрече за възраждането на старата тръпка. Тя призна, че се вдъхновява от любовта, но изрично уточни:

„Не е стара любов“, а на въпроса: „Имаш нова любов? се засмя многозначително. Загорова не скри, че е преживяла драматично раздялата с Дани, затова и написала последната си песен „Остани“ на един дъх.

Тя е автор и на музиката, и на текста, а записът направила в домашното студио на тъмно, пише Hotnews.bg.

Още новини от шоу бизнеса:

„Новината“, че Благой Георгиев се е разделил с булка №2 се оказа лъжа. Фейкът е бил за реклама на интернет магазина на Полина. Нейният профил в инстаграм, който тя стартира в неделя, стана най-последваният буквално за секунди, след като гръмна лъжливата сензация, че мацката е зарязала Джизъса и се е изнесла при приятелка, пише HotNews.bg.

Вчера интернет издание съобщи, че инициатор на разрива е Поли, която си е стегнала багажа и отказала да има общо с мъжа си, за когото се ожени в началото на лялото. Минути след като излезе лъжата, тя самата пусна свое стори, в което шеговито споделя, че все още краят между нея и Благо не е дошъл.

Преди това стори обаче бе сторито с рекламата на интернет магазина на брюнетката.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия в актьорските среди. Почина внезапно. Семейството е в тежък шок
Next: Никога не вдигайте на номера с тези първи три цифри, ще платите солени сметки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.