Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последните думи на Слава Севрюкова: Иде гибелна война, до 2025-а всички българи да се приберат у дома
  • Новини

Последните думи на Слава Севрюкова: Иде гибелна война, до 2025-а всички българи да се приберат у дома

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
svaslvasduasdmi.jpeg

През април ще се навършат 31 години от смъртта на неразгадания феномен Слава Севрюкова.

Пророчицата, за която самата Ванга казва, че е била по-могъща от нея, си отива от този свят завинаги през 1991 г., но последните ѝ предсказания, преди да издъхне, едва сега се сбъдват.

За това свидетелства писателят и изследовател на паранормалното Христо Нанев, който повече от 3 десетилетия се е посветил на дешифриране на способностите на свръхфеномена Слава Севрюкова, за която издава книги и режисира документален филм.

Пред самия него гадателката споделя някои от най-емблематичните си пророчества. Едни от последните ѝ думи обаче предричат войната, която бушува в днешни дни.

Не изпускай тези оферти:

„Иде гибелна война! Предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 докъм 2025 г. всеки да се е прибрал в България. Да си идват тука, защото започват едни световни катаклизми и там, където е земя – няма да бъде повече земя. Хората ще оцелеят по високото.

А те да се връщат в България, защото тя е защитена свише територия от тези катаклизми“, казала феноменалната ясновидка. Още едно от последните си предсказания тя изрича, докато посочва пръстите на двете си ръце и казва: „Два пъти по толкова правителства ще се сменят, преди да дойде доброто за българския народ.

”Това означава 20. Сметнато оттогава насам по думите на Севрюкова, съвсем скоро България трябва да стигне подем.„Ще изтекат черните времена. По нашите земи нещата ще се променят към добро.

Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат. Като прогонени от подивели ветрове ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея“, казала още Слава пред Христо Нанев.

Слава Севрюкова е родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България. Дарбата ѝ е потомствена, наследява я от своята майка Мария, която бае, лекува с билки и врачува.

Семейството е многобройно и оцелява в нищета, а мълвата за уникалните ясновидски способности на Слава се носи из цялото градче. Близките ѝ са притеснени да не бъде набедена за магьосница и още непълнолетна я омъжват за Степан Севрюков – украински белогвардейски емигрант.

Слава е само на 16 години и по това време се грижи безвъзмездно за ранените в лазарета, в близост до дома ѝ, където среща Степан – тежко ранен в крака. След сватбата си се преселват в град Шипка, в близост до Шипченския манастир, където наскоро са се венчали. Тя през цялото време криела способностите си от своя мъж, но той все пак узнал и вгорчил живота ѝ.

Степан бил груб и много ревнив. Започнали да се местят из цялата страна.

Заселили се в Княжево и Слава постъпила на работа в Тъкачната фабрика в София, но често боледувала и претърпяла седем операции. Страдала от воден плеврит, черният ѝ дроб трудно се възстановявал, а перитонитът я оставил без деца. После успели да построят малка къщичка в района на днешния квартал „Овча купел“.

Все пак сбъднали мечтата си да имат дете – взели момиченцето на нещастен вдовец и го кръстили Иванка. С годините проблемите между Слава и Степан се засилили.

Той постоянно бил пиян, често ѝ посягал. Не след дълго заболял тежко, но тя не го оставила. Грижила се за него с любов до последно. Ясновидските занимания са опасни през целия живот на Слава – преди 9 септември се криела от църквата, а след 9-и – от властта. Последните години от живота ѝ протичат в апарта­мент в столичния квартал „Овча купел-2“.

Съжителства с Иво Лозенски, който се грижи за нея, домакинства, пазарува. Тогава тя е на 60 г., а той на 28 г., студент, асистент в Минно-геоложкия институт, който е безкрайно впечатлен от дарбата ѝ. Става нейна дясна ръка. Слава не спира да приема хора дори когато е вече парализирана.

Слава Севрюкова е една от най-емблематичните български прорицателки, която надзърта в тайните на времето. Дарбата ѝ е била потомствена, наследила я от своята майка Мария, която баела, лекувала с билки и врачувала.

Севрюкова, за която самата Ванга казва, че е била в пъти по-могъща от нея, споделя предсказанията си за България, обхващащи периода от настъпващата скоро 2022 до 2037 г. Тя не свързва събитията с прекалено конкретни дати, а просто описва с думи картините, които вижда в бъдещето.

Тя също пророкува страшни климатични катаклизми, но по думите й страната ни ще бъде сигурно място.

“В Библия­та е казано; „Последните ще бъдат първи“. Помнете – от България ще поеме по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест”, пророкува тя.

Според Севрюкова българите извън странат трябва да се върнат тук, защото в България ще бъде по-сигурно:

“Предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 докъм 2025 година всеки да се е прибрал в България. Да си идват тука, защото започват едни световни катаклизми и там, където е земя – няма да бъде повече земя”, казва тя.

“Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя… Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България – преобладаващо планинска страна – по-слабо ще пострада при бедствията”, пророкува преди повече от 50 години Севрюкова.

“България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност… Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи“, заявява тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чутовен скандал! Астроложката Алена разкри страшна тайна за Кирил Петков и Асен Василев. Те са
Next: Страх тресе Благоевград: Хора мрат като мухи! Само за 2 дни внезапна смърт покоси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.