Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страх тресе Благоевград: Хора мрат като мухи! Само за 2 дни внезапна смърт покоси
  • Новини

Страх тресе Благоевград: Хора мрат като мухи! Само за 2 дни внезапна смърт покоси

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
balslgasogasog.jpg

Само за два дни в Благоевград издъхнаха внезапно петима души. Мълвата сочи ковид последствията като причина за силно увреденото ни здраве, както и непрекъснатия стрес, в който живеем.

Истински шок преживяха днес около обед служители на известна верига магазини в квартал „Еленово“ в Благоевград. Служителката от фирмата, излязла от стаята си, за да отиде до тоалетната и повече не се върнала, съобщава Struma.com

След като се забавила достатъчно дълго време колежките и тръгнали да я търсят.

Вратата на тоалетната била заключена, а от жената никаква следа. Когато разбили врата обаче, я открили паднала и бездиханна. Незабавно на място е извикан екип на спешен център, който установил смъртта на 52- годишната жена.

Не изпускай тези оферти:

Причината е инфаркт, категорични са медиците.

Случаят шокира работещите във фирмата. Минути преди да бъде открита мъртва жената не давала никакви признаци, че не се чувства добре.

Черна бе тази седмица за областния град. Само за 2 дни издъхнаха 5-има души. Днес преди обед, докато рязал дърва, е издъхнал 48-годишен мъж, бивш пожарникар. Вчера следобед е почина на работното си място и известен дърводелец, чиято работилница бе на ул. Ташко Малев.

Пак вчера известната фамилия на ексшефа на ДАИ Иван Василев загуби сина си Димитър, данъчен инспектор в НАП Благоевград.

Зачестилите случаи на внезапна смърт отприщват какви ли не коментари.

Според някои, хората живеят в непрекъснат стрес и напрежение, което се отразява пагубно на здравето им. Други твърдят, че е възможно тежките ковидни инфекции и последствията от тях да са причина за случващото се.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Източник на новината: BLITZ.BG

Още новини:

Протест на КНСБ в Благоевград с искане за по-високи заплати, съобщи БНТ.

Протестът е част от поредицата от акции на синдикалната организация под мотото „Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата!“, чието начало бе дадено в Триъгълника на властта в столицата на 19 септември.

Членове на синдиката и граждани се включиха в протеста на централния площад „Георги Измирлиев“ в Благоевград.

От КНСБ представиха визията си за социално-икономическото развитие на България през следващите 4 години.

Сред основните акценти в нея са залегнали ръст от 1,2 милиарда лева на доходите, както и повишение на минималната работна заплата от 710 на 850 лева от 1 януари 2023 година.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Последните думи на Слава Севрюкова: Иде гибелна война, до 2025-а всички българи да се приберат у дома
Next: Пенсионер се обеси на терасата си в Бургас, изчакал жена му да излезе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.