Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Погром за Корнелия Нинова в собственото и родно село
  • Новини

Извънредно! Погром за Корнелия Нинова в собственото и родно село

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
nnasinasoovaosv.jpeg

Родното село на Корнелия Нинова за пореден път ѝ заби нож в сърцето и я предаде на последните избори за народни представители. В Крушовица ръководената от нея партия остава на второ място, а победата е за Бойко Борисов и ГЕРБ.

Сумарните резултати от протоколите в двете изборни секции във врачанското селце показват, че БСП са успели да съберат едва 67 гласа, докато ГЕРБ ги бият с 85. Само 7 гласа по-малко от „червените“ имат „Продължаваме промяната“, за които са гласували 60 души.

Плачевният резултат за Корнелия Нинова и Столетницата в родния ѝ край не е изненада за местните, които не са я виждали от повече от 40 години на живо. Казват, че я помнят като дете и не могат да си обяснят защо нито веднъж не намерила време и желание да ги навести и да изслуша проблемите им.

Червената лидерка отдавна е обърнала гръб на родното си село, което напуснала като ученичка и повече не се върнала там. Бащината ѝ къща, в която е отраснала, е в плачевно състояние и се нуждае от спешен ремонт. Самото село също не може да се похвали нито с хубави пътища, нито с удобствата на цивилизацията.

Не изпускай тези оферти:

В Крушовица вече има над 400 празни къщи, в това число и тази на Нинова. Макар жителите все още да били солиден брой – над 1000 души, безработицата принуждавала по-младите от тях да бягат към по-големите градове.

Наскоро обаче и малцината пенсионери, които още обитавали Крушовица, останали разочаровани, че читалището и пенсионерският клуб хлопнали кепенците, тъй като НАП ги обявил за продан заради натрупани неплатени задължения на Община Мизия.

Възмутени били и от безхаберието, проявявано по отношение на селския храм, който бил в окаяно състояние и вече не можело да се влиза вътре, защото се разпадал ден след ден.

Преди години се гордеели с Корнелия Нинова и дори правели транспаранти с надписи: „Обичаме те“, за да я подкрепят на избори, но след като не получили от нея очакваното внимание и грижа, свалили доверието си от БСП.

Плачевни са резултатите на Столетницата в цяла България и за пръв път в историята си БСП се нареди чак на позорното 5-о място. От „Позитано“ 20 издават, че Нинова била бясна след грандиозния провал и срамното представяне на ръководената от нея партия я докарало до нервен срив, като дори имала нужда от успокоителни.

Неотдавна в медийното пространство стана ясно, че Корнелия страда от високо кръвно налягане, изтръпване на ръцете и безсъние, които вероятно пак са я споходили от силния стрес покрай изборите.

БСП – София настоява за незабавно свикване на заседание на 50-тия конгрес на партията. Това заяви лидерът на столичните социалисти Иван Таков след редовното заседание на Градския съвет в четвъртък.

На него той направи анализ на състоянието на БСП след предсрочните парламентарни избори на 2 октомври, както и на част от причините, довели до слабия резултат.

Членовете на ръководния орган на БСП – София гласуваха официална позиция, в която предлагат на Националния съвет на БСП да свика заседание на 50-тия конгрес на партията, на което да бъде направен анализ на устойчивата тенденция за спад на политическото влияние на БСП сред българското общество, на катастрофалните изборни резултати, да набележи съответните кадрови решения и мерки за идейно и организационно укрепване на партийните структури, да утвърди основните политически послания към българското общество и да набележи програма за успешно участие в местните избори през 2023 година.

„Ръководството на БСП каза, че резултатите от изборите „не били чак толкова лоши“. Чак толкова – не. Много са лоши, заяви Иван Таков пред членовете на Градския съвет. – Лоши са, защото хиляди членове и симпатизанти не гласуваха или гласуваха за друга партия. Лоши са, защото пренебрежително малък брой млади хора гласуваха за нас.

Защо да изберат БСП? Младите днес не са онези от преди 70 години, не са и тези от преди 30 години. Това са нови, други хора. Ако не намери път към тях, БСП е обречена“.

Иван Таков посочи и кой носи отговорността за лошите резултати. „Отговорност за резултата носим всички ние. Разбира се, че най-голямата отговорност носи председателят на партията! Като изключим около 40 години от над 130-годишната ни история, ръководенето на Левицата в България е било повече колективно дело, отколкото еднолично. Днес нещата не са съвсем така“, каза той.

Лидерът на БСП – София отбеляза, че лошото представяне на социалистическата партия на отминалите избори се дължи и на липсата на нови идеи и нови управленски политики. „Консерватизмът заменя социализма. Показателно е, че БСП е наричана „социална партия“, а не – социалистическа. Президентът Румен Радев е обявен за неприятел, докато мнозинството от партията вижда в него свой“, поясни Иван Таков.

„Тъй като председателят и БСП следват различни логики, Партията беше докарана до състояние на организационна криза, заяви Иван Таков. – Бяха прекъснати диалогът и всички възможности за влияние върху решенията на ръководството. Вътрешнопартийните дискусии бяха подменени от постоянно търсене на врагове и налагане на еднолични решения“.

Иван Таков добави, че независимо от всичко, БСП е все още жизнена партия. „За да оцелее, ние трябва да я върнем на нейните членове. Даваме си сметка, че пораженията, нанесени върху партията, са тежки и едва ли смяната на председателя ще реши всичко. Но без кардинални промени, няма как да продължим напред, категоричен беше той пред Градския съвет на БСП – София.

– Все още не е късно да се събудим от този лош сън. Защото сме убедени, че мнозинството от хората и в София, и в страната имат нужда от друг тип политика – политика, която не само на приказки воюва срещу социалните и икономически неравенствата, политика която дава възможност за достоен живот на всеки българин. И ако председателят и нейният екип не могат да предложат такава политика, то БСП може.

За да спрем срива са необходими умни решения. Затова смятам, че върховният орган на Партията трябва да бъде свикан възможно най-скоро, за да се занимае със „здравния“ статус на БСП. Да определи верния път. С кого и как. Партията и нейните структури се нуждаят от нова програма за идейно и организационно израстване. Тогава БСП ще разшири и укрепи влиянието си в местната власт на изборите през есента на 2023 година.

Този най-важен политически въпрос иска от всички нас решителност и отговорност. Градската организация в София има тези качества. Време е“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков ни зарадва: Минималната заплата да стане 860 лева, а пенсията се вдига с
Next: На АМ Тракия е страшно! Закопчаха много мигранти, пътували на групи към София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.