Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бареков каза кога арестуват Кирил и Асен и заяви: Кирливите ризи ще излязат наяве
  • Новини

Бареков каза кога арестуват Кирил и Асен и заяви: Кирливите ризи ще излязат наяве

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
raerastkasriaro.jpg

Въпрос на малко време е:

1. В опозиция трупата на Киро Петков и Асен Василев да се разпадне, защото са неграмотни кариеристи, събрани от кол и въже, за да прибират комисионни, а не да пишат закони и да бъдат опозиция, която е трудоемка задача за интелигентни и корави политици.

2. България практически бе фалирана през последните две години. Вече никой по света не ще да ни дава заеми за пенсии и бюджетни разходи.

3. Въпрос на броени седмици е да излязат кирливите ризи на Киро и Асен, след което да щракат белезници и да започне всеобщо отричане на мисирките от тях. Ето, че Дядо Еконтий – Ник Събев има бизнес нюх и набързо събра багажа от „Промяната“ – нали фалира конкуренцията от „Български пощи“, вече подсигури бизнеса за правнуците и праправнуците. Политиката у нас не е за хора с морал. Особено за тези в опозиция.

Не изпускай тези оферти:

4. Дори и народът, който загрява по-бавно, скоро ще проумее кой докара Киро-Жанвиденовата зима и как само с махането на „Харвардските“ измамници от властта едни 30-40% комисионни буквално изчезнаха.

Каквото и ново правителство да дойде, ще е по-добро от кошмара с Киро Петков, Асан, еугЛена, шуробаджанаците и Лорерките. Това е положението, осъзнайте го.

От Фейсбук профила на журналиста Николай Бареков

Още от политиката в България:

Не е роля на служебния кабинет да взима важни решения за закупуването на 10 изтребителя „Грипен“.

Това заяви бившият премиер и настоящ съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков на пресконференция пред журналисти за решението на служебния кабинет да купи 10 изтребителя „Грипен“.

„САЩ и България са стратегически партньори в сферата на сигурността“

По думите му решенията за многомилиардни ползвания на обществени средства, трябва да се вземат от новия парламент.

Припомняне, служебното правителство иска да сключи сделка за 10 шведски изтребителя „Грипен“. Това става ясно от писмо на служебния министър на отбраната Димитър Стоянов до шведския му колега Петер Хултквист.
Искаме да купим от Швеция 10 изтребителя „Грипен“

Искаме да купим от Швеция 10 изтребителя „Грипен“

Писмото е изпратено на 30 септември

Писмото е изпратено на 30 септември. В него Стоянов иска оферта за закупуването на 10 изтребителя „Грипен“, които да бъдат произведени и доставени в рамките на 2 години от сключването на договора. Стоянов иска все пак и оферта за лизинг, която би била по-добра за България.

Още от политиката в България:

Двете опозиционни партии в предния парламент – ГЕРБ и ДПС, спечелиха повече доверие и повече депутатски мандати от трите управляващи партии в правителството на Кирил Петков – ПП, БСП, ДБ. Съотношението е 103 на 98. Това означава, че избирателите отхвърлиха политиката на правителството на Кирил Петков.

Гласуваха недоверие на тази политика. Тоест, новоизбраният парламент би подменил волята на избирателите, ако излъчи кабинет, който следва линията, включително кадровите решения, на проваленото управление на „промяната“.

Не бива да има илюзии, че такава подмяна на вота ще има плачевни резултати – висока нестабилност (независимо от аритметичното мнозинство в парламента) и ескалация на кризисните процеси.

Такава подмяна ще превърне подобно правителство в още по-мразено от това на Кирил Петков. А оттам до свалянето му от власт, включително чрез стихийни улични бунтове, разстоянието е критично малко. България няма нужда от това. България очевидно не иска това.

В консултациите за нов кабинет този вот трябва да бъде вземан предвид. Дори и субекти от предишното управление да участват в състава на ново правителство, то техните теми и кадрови заявки трябва да бъдат разлежжани именно през тази призма – като загубили обществено доверие на мнозинството.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Дойнов зададе най-омразния въпрос на Петков, а той шокира с обясненията си
Next: Радост за пенсионерите. Какво ги чака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.