Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се хвърли в морето във Варна, двама младежи я спасиха
  • Новини

Жена се хвърли в морето във Варна, двама младежи я спасиха

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
jenasamssmraore.png

Снимка Булфото, архив

Двама младежи предотвратиха трагедия на втора буна във Варна тази нощ.

Двама младежи са спасили възрастна жена, която се е хвърлила в бурното море от втора буна във Варна. Случаят е станал минути преди полунощ на изминалата нощ, разказа за Moreto.net д-р Искра Величкова от Центъра за спешна медицинска помощ във Варна.

„Не искам да разказвам за нашата работа, искам да разкажа за геройството и адекватната реакция на двете момчета. Момчетата са били на близо и виждат как жена с дрехи скача от буната в морето.

Не изпускай тези оферти:

В това бурно и студено море, в този мрак, те са влезли в морето, с риск за собствения си живот, за да спасят непозната жена.“, разказа д-р Величкова.

По думите ѝ младежите са действали изключително адекватно и след като са извади жената от морето.

„Когато са я извадили от морето, тя все още е дишала, но дробовете ѝ са били пълни с вода. Те са я обърнали съвсем правилно настрани, за да изтече водата. Когато нашият екип дойде (бел. ред. Спешна помощ), жената вече бе в кома.

Може би сме били на място буквално в последната ѝ една минутка живот.

Успяхме да извадим жената от терминално състояние и я закарахме в болницата интубирана, жива. Нашата работа е ясна, но голямата заслуга и геройство е на двете момчета. Жената дължи живота си на тях.“, сподели д-р Величкова.

Двамата 19-годишни младежи, Димитър Кандилов и Станислав Иванов, родом от Бургас и Поморие са студенти в Икономически университет Варна и Военноморско училище, научи Moreto.net.

Д-р Величкова сподели, че съдействие са оказали екипи на полицията, както и други, намиращи се наблизо младежи.

„Виждала съм какво ли не. Основното, което ме потресе и съм безкрайно възхитена е геройството на тези момчетата. Аз като се замисля в това море не знам дали бих скочила.

Много беше страшно. Но, има и такива младежи – младежи за пример.“, сподели още д-р Величкова.

Още добри новини:

Планинската спасителна служба във Враца получи над 10 000 лева под формата на дарения в рамките на 1 ден. Следващият ден сумата вече беше удвоена, а дарителите са от цялата страна.

Въпреки, че всичко произхожда от кражбата на екипировката, с която отрядите спасяват бедстващите хора в планината, то факт е, че са стотици хората, които искат да помогнат на ПСС.

Освен физически лица, на тази кампания помагат и фирми, които се чувстват социално отговорни. Това споделя Емил Нешев, директо на планинската спасителна служба към БЧК, който 25 години работи на терен като планински спаситела, а общо от 32 години е в планината под една или друга форма.

Структурата на планинската спасителна служба е изградена предимно от доброволци, които знаят какво е да бедстваш в планината, но имат уменията и опита, с който могат да помогнат в такива ситуации. Към момента има около 500 доброволци и 50 щатни спасители, даващи нощни дежурства и поддържащи системата на ПСС за своевременно реагиране.

Статистиката за 2021-ва година е, че всичките тези добри хора, наричани от нас „спасители“, са участвали в 152 акции във високите части на планината, като са помогнали на 157 души. В ски зоните пък са помогнали на внушителната бройка от 1499 души.

Директорът на ПСС споменава, че добрата екипировка и оборудване са важни, но най-важният уред, който един планинар трябва да ползва, е „уредът между ушите“.

Споменава, че е полезно участието на курсове за поведение в планината, лавинна безопастност и други, които да дадат полезни знания на планинските любители.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още от раждането си вашият син ви е избрал за своя майка
Next: Путин с извънреден ход, какво нареди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.