Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора
  • Новини

Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
eskalspas.jpg

Девет души са загинали при експлозия на бензиностанция в северозападната част на Ирландия, съобщи днес полицията, цитирана от Ройтерс.

Осем души са били хоспитализирани, а издирването на други жертви продължава. Експлозията е станала вчера следобед в село Крийслоу.

На снимки се виждат щетите, нанесени от взрива в бензиностанцията, както и по фасадите на близките сгради, добавя БТА.

На местопроизшествието пристигнаха полиция, пожарникари, ирландската служба за бърза помощ и брегова охрана.

Не изпускай тези оферти:

Ирландската полиция съобщи, че не очаква да открие повече оцелели. Причината за взрива се разследва.

Ирландският министър-председател Михол Мартин заяви, че това е един от „най-мрачните дни за Донегал и за цялата страна“.

Още криминално от света:

Най-големият технически университет в Иран спря от днес присъствените занятия след съпроводени с насилие инциденти между студенти и силите за сигурност в Техеран. Това съобщи местна агенция, цитирана от Франс прес.

Според агенция Мехр 200 студенти се били събрали вчера следобед в Техническия университет „Шариф“ и са скандирали лозунги, враждебни към действащата религиозна система в Ислямската република, като „Жена, живот, свобода!“ или „Студентите предпочитат смъртта пред унижението!“.

Те са протестирали заради смъртта на 22-годишната Махса Амини и ареста на студенти, задържани по време на неотдавнашните демонстрации. Младата жена издъхна на 16 септември, след като бе задържана три дни по-рано от нравствената полицията в Техеран за нарушаване на стриктните правила за облеклото на жените в Иран, които по-специално ги задължават да носят забрадка.

Десетки са загинали при протестите в Иран след смъртта на Махса Амини (СНИМКИ)

По време на размириците в университета полицията стреля с боеприпаси с боя, стоманени сачми и е използвала сълзотворен газ. Сили за сигурност и цивилни полицаи бяха разположени снощи пред северния вход на университета, съобщава агенцията.

За да успокои ситуацията, министърът на науката Мохамад Али Золфигол влезе в университета, за да разговаря със студентите, като започна диалог и със силите за сигурност, разположени около учебното заведение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почерненият брат на убития в София таксиметров шофьор разтърси с тези думи
Next: Жестоко: Андреа понесе поредния психически удар от Кубрат Пулев! (смазана е – още подробности)

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.