Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко след инцидента: Ако нямах пари, може би нямаше да съм жив
  • Новини

Динко след инцидента: Ако нямах пари, може би нямаше да съм жив

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
dinogasigask.jpg

“Ако нямах пари, може би нямаше да съм жив. Това е тъжната истина. Ако на мое място беше един обикновен възрастен човек със 150 лв. пенсия например или млад човек с 500 лв. заплата, щяха да го отпишат още във Варна!”

Това заяви ексклузивно пред “България Днес” Динко Вълев, известен като Ловеца на мигранти. В началото на септември т.г. ямболският бизнесмен преживя зловещ инцидент край Девня

. 35-годишният мъж пострада, след като 150-килограмова стрела на кран, опитващ се да репатрира обърната цистерна, се чупи и буквално пада върху него. “България Днес” се свърза лично с него, за да сподели от първо лице подробности за здравето си.

“С Божията воля и с добрите доктори вече се чувствам добре. Изписаха ме от болницата и съм си в офиса, за да работя. Много хора ме подкрепиха, но и много завист се изля върху мен.

Не изпускай тези оферти:

Тези, които нямат, винаги остават нещастни и злобни. След инцидента животът ми се преобърна. Ставам друг човек. Ще бъда много по-внимателен и много по-добър”, категоричен е ямболията.

Вълев е повикан по спешност в Девня, за да помогне с тежката си механизирана техника, но сам едва не губи живота си. След инцидента той е откаран на момента във варненската болница “Света Анна”. Там лекарите установяват, че Динко е със счупени прешлени, таз, ръка и множество други наранявания.

Заради тежкото му състояние нито един от лекарите не се ангажира, че може да помогне на пострадалия. Препоръчват му да потърси помощ в София.

Така Динко плаща на хеликоптер, за да го транспортира до “Пирогов” в столицата, където е поверен в ръцете на изключителен професионалист – проф. д-р Диян Енчев, началник на Четвърта травматологична клиника към болницата за спешно лечение.

В началото съществува голяма опасност той да остане инвалид до живот. След няколко операции Динко отново е на крака и продължава да се занимава с всекидневните си задачи.

„Това, че ще ставам инвалид са пълни глупости. Здрав съм, прав съм! Ако беше някой друг човек на мое място – да беше заминал, но аз силен човек и ще се справя“. По този начин Динко Вълев от Ямбол опроверга твърденията, че е на път да се инвалидизира.

Таблоидът в-к- „Уикенд“ разпространи информация, позовавайки се на собственик източник от „Пирогов“, че Динко е зле и опасността да се инвалидизира е много сериозна.

Самият той обаче отрече тази новина с пускането на лайф от болницата – гол до кръста със специална шина на таза. Динко изглеждаше учудващо добре след това, което е претърпял, дори се похвали, че си е оформил брадата, пише Флагман.бг.

Динко Вълев от Ямбол, куцукайки, се метна на АТВ и отправи интересно послание към душманите си. Преди няколко часа той публикува в профила си в Инстаграм интересно видео, с което искаше да покаже, че възстановяването му върви много добре.

От кадрите става ясно, че все още трудно се придвижва, но предвид това, което е преживял, е цяло чудо, че изобщо може да ходи.

Кръвта на ямболският бизнесмен обаче ври и той не може да стои спокоен.

„Всяко нещо, което не може да ме убие, ме прави още по-силен. На всички душмани искам да кажа – да ми ядат големия х*y“, каза в типичния си стил Динко.

Припомняме, че той пострада много тежко при репатрирането на обърнат тир край Девня.

Стрелата на крак буквално го натроши, наложи се да бъде приет по спешност в МБАЛ „Света Анна“ във Варна, а след това транспортиран с медицински хеликоптер до УМБАЛСМ „Пирогов”, където бяха извършени няколко много тежки операции.

Мнозина считаха, че Динко никога няма да може да проходи, а други директно го отписаха. “ Ако беше някой друг човек на мое място – да беше заминал, но аз силен човек и ще се справя“, каза още тогава Динко.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кечистката Сара Лий почина внезапно на 30-годишна възраст
Next: МВР мобилизира наличния си състав: В София ври!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.