Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спане през деня? Как го правят Леонардо да Винчи, Уинстън Чърчил и много други
  • Новини

Спане през деня? Как го правят Леонардо да Винчи, Уинстън Чърчил и много други

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
sspaslnelnen.jpg

Леонардо да Винчи дремвал по няколко пъти на ден и спал по-малко през нощта.

Френският император Наполеон не се свенил да подремва. Той го е правел ежедневно.

Въпреки че Томас Едисън се смущавал от навика си да подремва, той също практикувал този ритуал ежедневно.

Елинор Рузвелт, съпругата на президента Франклин Рузвелт, е зареждала енергията си, преди ангажименти, като подремва.

Не изпускай тези оферти:

Президентът Джон Кенеди обядвал в леглото и след това се настанявал да подремне – всеки ден!

Петролният индустриалец и филантроп Джон Рокфелер спал всеки следобед в офиса си.

Следобедният сън на Уинстън Чърчил не подлежал на обсъждане. Той вярвал, че това му помага да прави два пъти повече работа всеки ден.

Президентът Линдън Джонсън подремваше всеки следобед в 15:30, за да раздели деня си на „две смени“.

Въпреки че беше критикуван за това, президентът Роналд Рейгън също подремвал.

Изпратете тази статия на всички, които ви гледат уклончиво, когато решите да подремнете в необичаен за тях час. Бъдете, като горните примери, не като всички останали.

Още интересни статии за спането:

Добрият нощен сън гарантира значително подобряване на качеството на живот и може да ви направи много по-продуктивни през деня. А за да се случи това, качествената възглавница е също толкова важна, колкото и матракът.

Възглавницата е отговорна за запълването на пространството между главата и матрака, подравняването на шийния отдел на гръбначния стълб с тялото, предотвратява болката и дискомфорта във врата при събуждане. Но как да изберете възглавница, за да имате всички тези предимства? Идеалният модел зависи от това как предимно спим (настрани, по гръб или по корем).

Няма универсална възглавница, която да служи добре на всички. Най-доброто нещо, което можете да направите, когато избирате възглавница, е да я тествате сами. Но тъй като това не винаги е възможно, съветът е да знаете своята предпочитана позиция за сън. Удобните възглавници се избират за по-добро прилягане според позицията ви за сън.

Ако не знаете как предпочитате да спите, опитайте се да наблюдавате как най-бързо заспивате и как се събуждате сутрин. Обикновено това е любимата ви позиция. Но дори при толкова много възможности на пазара, има твърде малко разнообразие от подходяща техническа информация в описанието на тези продукти, което поражда съмнения как да изберете правилно възглавница.

Най-скъпите не винаги са идеални – но, все пак, изделията с по-висока цена обикновено използват по-добри материали и имат по-голяма издръжливост. Кога е време за смяна на възглавницата? Дори когато са правилно дезинфекцирани, възглавниците също имат ограничен живот поради натрупването на прахови акари, замърсявания и мъртви кожни клетки.

Специалистите препоръчват смяната след 18 до 24 месеца употреба. Ако моделът има защита срещу гъбички и микроорганизми, продължителността му ще бъде малко по-голяма, но не се препоръчва да надвишава 2 години използване.

Следете и формата на възглавницата. Ако тя сутрин вече не се връща напълно към нормалното си състояние, време е да изберете нови възглавници. Как начина на спане се отразява на здравето ни? Как спим? Хората спят по три начина: по гръб, настрани и по корем. Както вече казахме, това е определящият фактор за най-добрия избор на възглавница, тъй като нейната задача е да запълни пространството между главата и матрака.

Това разстояние варира в зависимост от позицията, поради което е толкова важно да внимавате при избора на възглавници с идеалната височина и плътност за добър нощен сън. Спане настрани Това е най-подходящата позиция за сън според експертите, тъй като главата, шията и гръбнакът са сравнително подравнени.

Препоръчително е леко да сгънете коленете, оставяйки гърба много изправен и да използвате друга възглавница между коленете си, за да намалите триенето между ставите. Моделът, посочен за спящите по този начин, трябва да бъде малко по-висок.

Спане по гръб Разстоянието между главата и матрака в този случай ще бъде по-малко, затова се препоръчва използването на ниска или средна възглавница, за да се осигури подравняване на гръбнака и главата. В това положение неадекватната възглавница може да доведе до хиперфлексия на врата, причинявайки болка. Всеки ли сънува?

Спане по корем Това е позицията, която най-малко се препоръчва от специалистите, тъй като може да създаде сериозни проблеми, като мускулна контрактура и загуба на цервикална кривина. Но ако не можете да спите по друг начин, изберете ниски възглавници и поставете още една под корема си, за да намали изкривяването на гръбнака в областта на кръста.

Вискоеластичните възглавници Напоследък са модерни и актуални възглавниците, направени с вискоеластична технология. При тях материалът им се оформя сам според натиска, връщайки се към нормалното си състояние веднага щом надигнете глава. По време на покупката е необходимо да се обърне голямо внимание на характеристиките на продукта, тъй като някои модели имат малко количество вискоеластик в състава си или съдържат този материал само във външния слой.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мeд и кaкao-Зaбpaвeнaтa peцeптa, кoятo дeйcтвa бeзoткaзнo пpи cухa кaшлицaтa и бoлки в гъpлoтo
Next: Мистериозно групово изнасилване на 26-г. рецепционистка в хотел в Банско

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.