Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш пилот в Луфтханза с категоричен коментар за следите в небето, които самолетите оставят
  • Новини

Наш пилот в Луфтханза с категоричен коментар за следите в небето, които самолетите оставят

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
lufthansnansa.jpg

Напоследък в България се говори много активно за следите от самолетите, които стават в небето. Има много активни дискусии в социалните мрежи, като постоянно в различни страници и групи се споделят снимки от белите дири.

Понеже темата е много важна, с нея много се спекулира и се говорят какви ли не неща, българският пилот от Луфтханза Марио Бакалов, реши да внесе яснота.

Той е много известен в сферата си, има много летателен опит и е един от хората, които могат да говорят за тези следи от първо лице.

Той направи видео по темата, в което разказа всичко необходимо като информация за това явление

Не изпускай тези оферти:

„Всички говорят за “кемтрейлс”, а имат предвид “контрейлс”. Понеже и аз оставям ежедневно такива следи на небето, нека ви разкажа какво всъщност са те“, написа във Фейсбук той.

Клипчето е качено в Youtube и ще бъде прикачено в края на статията.

Припомняме и, че един български лекар се включи с много силна позиция. Той шеф на белодробна болница в България и от призмата на своя медицински и научен опит се включи да внесе яснота.

 

Още подобни новини:

В последните дни в България се забелязва нарастваща паника заради следите в небето, които самолетите оставят. Много хора се боят, че ни пръскат с някакви вещества, наричайки явлението кемтрейлс. По този повод д-р Костадин Шахов, директор на Белодробната болница във Враца, направи важно обръщение.
„ПОНЕЖЕ МИ ОМРЪЗНА ДА ЧЕТА ГЛУПОСТИ……

„Следите, които виждаме, които наподобяват текстурата на облаци, се получават в резултат от издигането на влажен и топъл въздух. Когато се издигне, въздухът се охлажда и достига температурата на околната среда на съответната височина.

При достигане на точката на оросяване (температурата, при която водните пари във въздуха се превръщат във водни капки), във въздуха се образуват тези бели следи, които сме свикнали да виждаме след преминаването на самолет.

С най-прости думи, белите следи, оставащи след самолета, са облаци. Когато самолетите летят на голяма надморска височина, реактивните двигатели отделят изключително горещ въздух и водни пари, заедно с други частици от изгорели газове, като въглероден диоксид.

Замислете се как от ауспуха на автомобила излиза пара при по-студено време – същият процес.

Повечето самолети летят на височини над 10 000 метра над морското равнище, където температурите варират между -20°C и -40°C.

Ниските температури и ниското налягане на тази височина водят до образуване на видими ледени кристали. Те бързо се разпръсват във въздуха заради вятъра и поради тази причина следите изчезват бързо след преминаването на самолета.

П.С. Спокойно, не ни пръскат с Ковид“.

Още:

По повод конспиративната теория за „кемтрейлс“ професор Георги Райчев – географ, климатолог и университетски преподавател, каза по БНР: „Тези хубави перести облаци, които оставят след себе си самолетите, не са нищо друго, освен кондензационни следи, малки кристалчета лед, които моментално замръзват във въздуха…“.

Той категорично подчерта, че това не са никакви химически следи. Климатологът обоснова факта, че не е възможно да бъдем пръскани с отрови от небето: „Защото никой не знае като пръскат отгоре, на 10 хил. метра височина, как ще стигне до Земята“.

Той направи съпоставка със селскостопанския самолет, който лети на 50 или дори 20 метра височина. Кемтрейлс? Какво представляват следите от самолети в небето Кемтрейлс? Какво представляват следите от самолети в небето Изкуствените облаци в небето Наблюдавали ли сте някога самолет да прекосява чистото синьо небе?

Понякога е много лесно да видите маршр… Прочети повече Конспиративната теория за така наречените „кемтрейлс“ – самолетите, оставящи бели следи в небето, от месеци взима връх в социалните мрежи и привнася елемент на напрежение сред обществото.

Теорията твърди, че някои следи, оставяни от самолетите в небето, са следи от химически или биологични агенти, преднамерено разпръсквани на големи надморски височини с цели, пазени в тайна от обществеността в секретни, нелегални програми, ръководени от правителствени власти.

Тази теория не е приета от научната общност, според която съществуват единствено кондензационни следи (наричани още контрейлс, от англ.) и няма научни доказателства в подкрепа на конспиративната теория за химическите линии.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Седем тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители
Next: България е в траур! Цяло семейство почина след брутална катастрофа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.