Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенец пое към България, за да умре при майка си
  • Новини

Нашенец пое към България, за да умре при майка си

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
nasnasnenvnaev.png

Тежко болен българин, лекуван в Италия, реши да пропътува въпреки състоянието си 1400 км до родината си, за да умре в нея и до майка си, научи 365novini.

Това стана с помощта на Червения кръст от Милано, който му предостави линейка. Покъртителната история за последното пътуване на българина е разказана на сайта на медицинската организация от Милано, разкри „Монитор”.

34-годишният Николай, както е наречен, бил баща на двегодишно момченце. Заедно с него и жена си живеел в Италия. Но всичко се преобърнало, след като Николай бил поразен от тежка болест, която го парализирала. Лекарите от болницата, в която се лекувал, не могли да направят нищо друго, освен да констатират, че не подлежи на операция и е безнадеждно болен.

На българина останала една-единствена надежда – да види родината и майка си за последен път, преди да умре. В неговото състояние обаче полет със санитарен самолет бил изключен, още повече че семейството не можело да поеме разходите за него.

Не изпускай тези оферти:

Затова Николай се решил на друг вариант – напуснал болницата по свое желание и заедно с жена си и детето им решил да поеме към София с автобус от Милано.

Лекарите били против, защото пътуването можело да се окаже фатално за изтощения му организъм. Николай обаче искал на всяка цена да види майка си за последно. Тук настъпил обратът. На 7 септември в 13,30 ч. миланският Червен кръст получил обаждане от клона в Болоня, на който пък се обадило българското консулство от Милано, за да сигнализира за ситуацията с Николай.

Българинът бил решен да тръгне само 90 минути по-късно с автобус за родината си.

Само няколко минути преди тръгването на международния автобус съпругата получила обаждане, че италианският Червен кръст ще му осигури безплатно линейка, за да го откара до София. Разходите поело седалището на организацията в Милано. На 9 септември сутринта линейка с италиански санитари взела Николай и семейството му и през нощта пристигнала до дома на майката в околностите на София.

Болният син я прегърнал и целунал, всички били щастливи въпреки предизвестената трагедия. Няколко дни по-късно Николай издъхнал, но заобиколен от най-близките си хора в България.

Още новини:

Тина Хюз, 59-годишна медицинска сестра от Обединеното кралство е починала от сепсис, след като лекарите не успели да стигнат до съгласие за диагнозата й в продължение на 12 часа. Това съобщава Birmingham Mail.

Жената е приета в болница през август поради проблеми с уринирането, объркване и повръщане. До 8 септември същата година състоянието й се влошава и лекарите подозират сепсис.

Застрахователната компания, която по-късно разследва смъртта на жена, установи, че лекарите са имали спор в кое отделение да я настанят.

Около 3 часа сутринта на 9 септември Тина Хюз е преместена в отделението за критично болни, а около четири часа по-късно в интензивно отделение. На сутринта жената е била включена към апарат за дишане, но това не я е спасило.

В доклад от застрахователния фонд, който инициира прегледа на смъртта на жената, се казва, че има „ясно забавяне в диагностицирането на сепсис“ и в лечението на състоянието. Освен това фондът посочва разногласия сред лекарите относно необходимото ниво на грижа и в кое отделение на болницата Хюз трябва да бъде прехвърлен.

Адвокатът Джейд Елиът-Арчър, която представлява покойната дъщеря Ивет, заяви, че семейството се надява да попречи на други лекари да направят същата грешка./Zdrave.to

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задължително заливам косата с 1 супена лъжица ракия преди лягане: Прави чудеса
Next: Експерт от БАН: Тепърва ще скачат цените, кашкавалът ще гони 30 лева, хлябът 3-3.50, а млякото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • България осъмна с 4 кръстта. Гледката на мястото е зловеща, хората плачат за Валери, Краси и другите младежи
  • От последните минути! Нещо става: Почерня от полиция под моста на Пловдивския панаир
  • Жесток скандал избухна в Ергенът: Любов в рая! Галена отмъква втория мъж на Цвета, ясновидката заплаши да…
  • Руските медии бият тревога: Драма със самолета на Путин над Москва
  • Един човек загина при катастрофа между два леки автомобила на път I-5 между Крън и Казанлък. Сигналът за пътнотранспортното произшествие е подаден в 10:22 часа днес. 
  • На 14 г. е синът на убитата в Пловдив 45-годишна жена. Смъртта ѝ настъпила вследствие на нараняване с нож. По неофициална информация момчето е било задържано тази сутрин и отведено с белезници.
  • „Ружа Игнатова е жива. Чисто по оперативни данни или от приятелски чужди служби нямаме налична информация нито за промяна на визията, нито за това
  • Къде са потънали 3-те милиона евро източени от пловдивските лекари – дали ще бъдат възстановени?
  • Ето колко злато са добили “Дънди прешъс метал” от мината край Крумовград
  • Преподавателка каза в “Стани богат” какво е най-важно да се върне в училищата

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.