Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенец пое към България, за да умре при майка си
  • Новини

Нашенец пое към България, за да умре при майка си

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
nasnasnenvnaev.png

Тежко болен българин, лекуван в Италия, реши да пропътува въпреки състоянието си 1400 км до родината си, за да умре в нея и до майка си, научи 365novini.

Това стана с помощта на Червения кръст от Милано, който му предостави линейка. Покъртителната история за последното пътуване на българина е разказана на сайта на медицинската организация от Милано, разкри „Монитор”.

34-годишният Николай, както е наречен, бил баща на двегодишно момченце. Заедно с него и жена си живеел в Италия. Но всичко се преобърнало, след като Николай бил поразен от тежка болест, която го парализирала. Лекарите от болницата, в която се лекувал, не могли да направят нищо друго, освен да констатират, че не подлежи на операция и е безнадеждно болен.

На българина останала една-единствена надежда – да види родината и майка си за последен път, преди да умре. В неговото състояние обаче полет със санитарен самолет бил изключен, още повече че семейството не можело да поеме разходите за него.

Не изпускай тези оферти:

Затова Николай се решил на друг вариант – напуснал болницата по свое желание и заедно с жена си и детето им решил да поеме към София с автобус от Милано.

Лекарите били против, защото пътуването можело да се окаже фатално за изтощения му организъм. Николай обаче искал на всяка цена да види майка си за последно. Тук настъпил обратът. На 7 септември в 13,30 ч. миланският Червен кръст получил обаждане от клона в Болоня, на който пък се обадило българското консулство от Милано, за да сигнализира за ситуацията с Николай.

Българинът бил решен да тръгне само 90 минути по-късно с автобус за родината си.

Само няколко минути преди тръгването на международния автобус съпругата получила обаждане, че италианският Червен кръст ще му осигури безплатно линейка, за да го откара до София. Разходите поело седалището на организацията в Милано. На 9 септември сутринта линейка с италиански санитари взела Николай и семейството му и през нощта пристигнала до дома на майката в околностите на София.

Болният син я прегърнал и целунал, всички били щастливи въпреки предизвестената трагедия. Няколко дни по-късно Николай издъхнал, но заобиколен от най-близките си хора в България.

Още новини:

Тина Хюз, 59-годишна медицинска сестра от Обединеното кралство е починала от сепсис, след като лекарите не успели да стигнат до съгласие за диагнозата й в продължение на 12 часа. Това съобщава Birmingham Mail.

Жената е приета в болница през август поради проблеми с уринирането, объркване и повръщане. До 8 септември същата година състоянието й се влошава и лекарите подозират сепсис.

Застрахователната компания, която по-късно разследва смъртта на жена, установи, че лекарите са имали спор в кое отделение да я настанят.

Около 3 часа сутринта на 9 септември Тина Хюз е преместена в отделението за критично болни, а около четири часа по-късно в интензивно отделение. На сутринта жената е била включена към апарат за дишане, но това не я е спасило.

В доклад от застрахователния фонд, който инициира прегледа на смъртта на жената, се казва, че има „ясно забавяне в диагностицирането на сепсис“ и в лечението на състоянието. Освен това фондът посочва разногласия сред лекарите относно необходимото ниво на грижа и в кое отделение на болницата Хюз трябва да бъде прехвърлен.

Адвокатът Джейд Елиът-Арчър, която представлява покойната дъщеря Ивет, заяви, че семейството се надява да попречи на други лекари да направят същата грешка./Zdrave.to

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задължително заливам косата с 1 супена лъжица ракия преди лягане: Прави чудеса
Next: Експерт от БАН: Тепърва ще скачат цените, кашкавалът ще гони 30 лева, хлябът 3-3.50, а млякото

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.