Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 13-годишно момче влезе в клас с пищов, взел го от касата на баща си
  • Новини

13-годишно момче влезе в клас с пищов, взел го от касата на баща си

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
trinadnasdiasdasn.png

Родители твърдят, че седмокласник е успял да влезе в училище с газов пистолет. Действието се развива в столичното 60-о училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Бенковски”.

В последствие пистолетът изчезва от раницата на момчето, което го е внесло, а родителите заплашват да не пускат децата си на училище, съобщава Нова телевизия.

Маги Тодорова е майка на момиче, което е в 7 клас училището.

Тя е подала сигнал за случилото се. В петък съученик на дъщеря й размахал газовия пистолет в междучасието, разказа тя пред камерата.

Не изпускай тези оферти:

Директорът на учебното заведение Илияна Кръстева заяви, че децата от класа са потвърдили пред нея за случката. Тя, от своя страна, веднага е уведомила родителите на момчето.

Бащата заявил, че не знае за провинението на сина си и че пистолетът стоял заключен в каса. Не е ясно какъв е пропускателният режим в даскалото и дали там има охрана, която да проверява вещите на децата.

Още криминални новини от България:

Дете остана без велосипед, след като го откраднали от блока, в който то живее. Родителите разпространиха снимки на крадеца с молба, ако някой го е виждал, да сигнализира. Колелото има и сантиментална стойност за момиченцето.

„Въпросният господин сяда на пейката, пооглежда се, взима нещо като инструмент, отваря входната врата и тръгва с колелото. Досега следа от велосипеда няма. Очакваме обаче то да се намери”, обясни Венелина – баба на детето.

„Оставих колелото вътре, защото малко преди това ми се счупи ключалката, с която го заключвах. Велосипедът за мен има сантиментална стойност, защото е подарък от прадядо ми, който почина. Затова и много си го обичам”, сподели детето.

Момиченцето апелира мъжа, който задигна велосипеда, да си потърси работа, вместо да краде.

Още криминални новини от България:

Прокуратурата в Пловдив изнесе повече информация за измамната схема с кражба на самоличност и теглене на кредити за сметка на друг, съобщава БНТ.

Извършителите са завели в заблуждение хората, че искат да ги снимат за карикатури и колажи. Снимали са и лични карти. Пострадалите са съученички на извършителката, разказа Атанас Илиев – заместник-районен прокурор.

Изплува цялата схема за 90 бона на Ралица и Йордан! Откраднатите пари – на вятъра

При измамата двойка от Стара Загора е успяла да заблуди и изтегли от името на трима свои познати 9 банкови заема на обща стойност 90 000 лева. Схемата е станала чрез кражба на самоличността на всеки от потърпевшите.

От дома на двойката в Стара Загора разследващите са иззели множество флашки, мобилни телефони и скъп автомобил, за който се проверява дали е купен с пари от заемите. Голямата част от парите е изхарчена за хазарт.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно меле с пет коли и пострадали в центъра на София
Next: Ако цените здравето и живота си, забравете за тези 10 храни. Те тровят организма и създават здравословни проблеми

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.