Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разгледайте пощенските си марки! Няколко серии се търгуват за луди пари и стават все по-търсени
  • Новини

Разгледайте пощенските си марки! Няколко серии се търгуват за луди пари и стават все по-търсени

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
poshanstsnatans.jpg

През 1908 година в България е трябвало да има пощенски марки в чест на обявяването на независимостта на България. Те са общи 12 вида. Серията обаче се е появила три години по-късно и в по-малък тираж от обикновено.

В Княжеството и преди това са се печатали марки, но тяхната цена днес не е кой знае каква, заради тиражите.

Въпросните марки се наричат сантими и са отпечатани в Русия, с изображение на лъв с корона. Вторият тираж се казва „Царска поща“ и също има така наречения малък лев.

Има трета партида, която остава в обращение до 1896 година. От тези тиражи се появяват бройки по аукционите, като всеки път цените са различни.

Не изпускай тези оферти:

Хартията им е тънка и по-плътна. Комплект от няколко марки се търгува на цени между 50 и над 3000 лева, според състоянието.
По-специалната част от серията

През 1911 година печатът на марките за независимостта е чрез металграфюра. Сложна методика, която ги прави по-интересни. Най-известната марка от този тираж е „Обърнатата конница“. Смята се, че от тази марка има известно съществуващи около 30 бройки.

Изображението е картина на Ярослав Вешин, показваща цар Фердинанд и синовете му с коне. Ценна е, защото е дефектна – фигурите са отпечатани с глава надолу. Марката е печата на листи с по 100 марки, като един от листите се е разместил и е подаден наобратно.

Цената на една такава марка е между 60 и 80 хиляди лева. Комплектите от обикновените „Царска поща“ и „Обърната конница“ стигат до 3000 лева, ако нямат дефекти.
Голяма сензация са и ордените

Този „За храброст“ е най-почитан и е втори по важност в Царство България. Учреден е от Александър Батенберг през 1880 година. Медалите от най-ниската степен четири се търгуват на цени до около сто лева. Има обаче и много реплики. Най-разпространи са ордените с мечове на червен или бял фон.

В по-високите степени има брилянти и глави и се връчват на държавни ръководители. Те се търгуват за повече пари.

Още новини за пощенски марки:

Пощенска марка, посветена на Световната среща на семействата
На предстоящия 16 май, ще бъдат анулирани пет листа пощенски марки, както и единични пощенски марки, за възпоменание на някои важни дати, като рождението на свети Луиджи Орионе

Сватбата в Кана Галилейска, творба, създадена от отеца йезуит Марко Иван Рупник, е централната тема на пощенската марка и на листа за X-та Световна среща на семействата, предвидена да се проведе в Рим от 22 до 26 юни 2022 г. под надслов: „Семейната любов: призвание и път на святост”.

Това е една от ватиканските филателни емисии за предстоящия 16 май, в които са включени и възпоменанието на 150 години от рождението на свети Луиджи Орионе; въображаемото поклонничество към Юбилея 2025, преминавайки през Азия; накрая – поредицата Европа 2022: истории и митове.
Сватбата

„Семейството е израз на Тайнството на брака и това променя напълно неговия смисъл, защото тайнството винаги предполага преобразяване“. Така отец Рупник разказва сцената, избрана за отбелязване на предстоящата Световна среща на семействата, която ще се проведе в Рим през месец юни. В центъра на композицията са изобразени Исус и женска фигура, представляваща Църквата и Човечеството. Отляво младоженците с лица, покрити с воал, за да се изобрази тайнството на брака. След това апостолът, като настойник на угощението в Кана, налива новото вино, изтекло от ребрата на Христос, на семействата, които, като наблюдават изобразеното, стават участници в сцената.

Светец, изпълнен с любов

150-та годишнина от раждането на свети Луиджи Орионе се отбелязва със съвместна емисия между Италия, Аржентина, която той смята за своя „втора родина“ и Суверенния Малтийски орден. Изображението е нарисувано от испанския художник Раул Берсоса, който е представил някои символи на харизмата на свещеника. Розата, например, напомня за знака, даден от Мария на родния му град Понтекуроне месец преди неговото раждане на 23 юни 1872 г. Цветето, подарено на Дева Мария от майката на Луиджи Орионе, не увяхва с течение на времето.

Образът на Мария, представен на пощенската марка зад светеца, представлява Майката на Божественото Провидение, главната покровителка на Конгрегацията, която той основава. От другата страна, двоен символ, представен от Христос, който държи върху сърцето си с лявата си ръка Ватиканската базилика, докато от дясната му ръка, символ на Божието действие, падат в дясната ръка на дон Орионе сълзите и кръвта на бедните, разпалили у Светеца и продължаващи да разпалват в неговото дело свещения огън на милосърдието.
Обелискът на площад „Свети Петър“

За поредицата „Европа 2022” избраната тема е: „Истории и митове“, представена от един лист и две марки. Листът възпроизвежда пренасянето на египетския обелиск, стоял в цирка на император Калигула, на площад „Свети Петър“, където папа Сикст V пожелава да го издигне. За изпълнението на това начинание са използвани 900 мъже и 140 коня. В момента на издигането на обелиска, тежащ 327 тона, на всички е било наложено мълчание.

При приключване на операцията, един лигурийски моряк, Бреска от Сан Ремо, като забелязал, че въжетата, държащи обелиска, са на път да се скъсат поради прекомерното опъване, извикал: „Вода върху въжетата“. Наистина, той много добре е знаел, че конопът, когато е мокър, става по-еластичен. Спрямо този моряк не е било наложено никакво наказание, а само благодарността на папата, който му дава титлата капитан на първи полк от папската армия, а семейството му получава привилегията да доставя на Ватикана клонките, използвани за Палмова неделя.

Азия и Юбилеят през 2025 година

Листът и пощенското клеймо са част от въображаемо поклонничество около Земята, по пътя към юбилея през 2025 година, този път стигайки до Азия. На 6 ноември 1999 г., свети Йоан Павел II, от Ню Делхи, посвети на този континент пост-синодално апостолическо насърчение. Папският документ, чието подзаглавие е: „За да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан, 10,10), бе посветен на Исус Христос, Спасителят и Неговата мисия на любов и служене в Азия.

На този лист е изобразен народ, който върви към Христос, чиято дреха е украсена с ориенталска бродерия. Пощенската марка възпроизвежда азиатския континент, ограден от образа на Дева Мария на Китай, чието светилище, построено от йезуитите в Шешан през 1863 г., е най-важното католическо светилище в страната и едно от главните места за поклонение в Азия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази проста смес предотвратява инфаркт: Само глътка по два пъти в годината и артериите ви ще са идеално прочистени
Next: Съпруг отишъл в командировка! Поискал от жена си да му изпрати снимка и веднага пуснал молба за развод

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.