Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпруг отишъл в командировка! Поискал от жена си да му изпрати снимка и веднага пуснал молба за развод
  • Новини

Съпруг отишъл в командировка! Поискал от жена си да му изпрати снимка и веднага пуснал молба за развод

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
komansdaisdas.jpg

Тези дни в социалните мрежи обикаля спорна фотография, която уж била причина за развод на една млада семейна двойка.

Твърди се, че съпругът бил в командировка, а съпругата много му липсвала и поискал от нея да му изпрати една снимка. Тя веднага изпратила снимка от спалнята, но когато я видял, решил спешно да се разведе с невярната жена, пише zajenata.bg.

Чудите се какво точно съпругът забелязал на снимката?

В долния ляв ъгъл на изображението може да се отбележи ръка на мъж, който не е успял да се скрие изцяло под леглото.

Не изпускай тези оферти:

Още интересни новини:

Бормида е спокойно селце в Италия, което планира да плаща по 2 хиляди евро на всеки новодомец, който се премести там. За неможещите да си купят жилище, ще бъде осигурявано такова за само 40 евро на месец, предават от Дейли мейл.

Идеята е на кмета Даниеле Галионо, за да се пребори с обезлюдяването на селото, тъй като то е застрашено от заличаване. Проблемите идват от това, че то не е туристическа атракция.

Намира се в планински регион, който е трудно достъпен. Най-близкият град е Генуа, на 50 мили, което всъщност не е толкова близо.

Към момента населението е от 394 души. Кметът популяризира предложението във Фейсбук. Отзивите на потребителите са уникални проектът почти сигурно ще има прогрес и ще доведе нови хора у селото.

За да влезе в сила проекта, той трябва да бъде одобрен от общината.

Още интересни новини:

Чудили ли сте се някога какво бихте направили, ако намерите чужд портфейл?
Когато Били Бърд намери портфейла на непознат в магазина, той знаеше точно какво трябва да направи.

Били казва, че е забелязал портфейла в пазарска количка на магазина. Отворил го, за да види дали може да намери документ за самоличност, за да установи кой го забравил, но той намери нещо повече от това вътре.

Портфейлът беше пълен с доста пари в брой, както и кредитни карти и документ за самоличност, който търсеше.
Били, който по професия е шофьор реши, че може да донесе портфейла обратно на адреса посочен в документа за самоличност.
Той се върна от маршрута си и се отправи към адреса.

Беше около 12:30 вечерта, когато Били звънеше на вратата на дома на Пуа Валдес. Тя не отвори, но Били не я обвинява. Той казва: „Разбирах я прекрасно. Искам да кажа, че и аз не бих отворил вратата. Все пак беше 12:30 вечерта.

След като почакал известно време до вратата, Били осъзнал, че е близо до звънеца и домофона. Той се наведе и каза директно към него: „Намерих портфейл на някого, който живее на този адрес и аз просто ще го оставя тук пред входната врата.“
След това си тръгна.

За известно време Пуа не знаеше самоличността на Били. Той беше просто един непознат, който бе решил да направи нещо хубаво за нея. Но когато историята стана новина, хората разпознаха Били и те започнаха да разпространяват историята, за да може Били да получи хубавите думи, които заслужаваше.

Ето някои от нещата, които биха ни превърнали в по-добри хора:
1. Бъдете верни на себе си и честни със себе си

Най-важното, за да станете по-добри хора, е да останете верни на себе си и на ценностите си. Не се оставяйте малките проблеми да ви променят коренно. Но не забравяйте и да бъдете честни със себе си – не подценявайте добрините, които вършите, но и не се крийте от грешките, които допускате.

2. Задавайте въпроси
Увлечени в собствените си проблеми, понякога губим интерес към останалите. Затова не забравяйте да задавате въпроси, да се интересувате и най-вече да изслушвате събеседника си.

Може пък в неговите думи да научите и нещичко за себе си, стига да знаете как да се вгледате.
3. Правете комплименти

Станете по-добри хора като накарате околните да се чувстват щастливи или просто да се усмихват. Направете комплимент на любимия човек, на някой от родителите си, на приятел или не непознат. Последното може да ви се вижда странно и наистина е предизвикателство. Но има вероятност да попаднете на свестен човек, който ще ви се усмихне в замяна и ще направи деня ви по-красив.

4. Удоволствието да създадеш нещо за някого
Създаването на нещо – независимо дали е приложно изкуство или нещо сготвено например, е удоволствие за сетивата и носи определена удовлетвореност.

Затова създайте нещо, но не за себе си, а за някой друг. Може да е ръчно изработена картичка или любимо ястие за приятел, няма значение, важен е вложеният смисъл.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разгледайте пощенските си марки! Няколко серии се търгуват за луди пари и стават все по-търсени
Next: Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.
  • Когато мъжът ми почина, бях убедена, че апартаментът и всичко, което имахме, остават за мен и дъщеря ни

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.