Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сълзи. Шофьор от Перник се подигра жестоко с малко дете
  • Новини

Сълзи. Шофьор от Перник се подигра жестоко с малко дете

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
shosfiasofasor.jpeg

Водач на микробус в Перник ще бъде наказан заради отказ да вози дете, платило билета си със стотинки. Това съобщи за БТА Ваня Петкова – управител на фирмата за автобусен транспорт.

Инцидентът е станал в микробус №10, пътуващ по линията от центъра на Перник до квартал „Тева“.

Четиринадесетгодишно момиче платило билета си със стотинки, които шофьорът отказал да приеме, защото сред тях имало много жълти.

Инцидентът станал в 20:30 ч. снощи. Пред възмутените пътници водачът посочил, че така са му наредили от фирмата. Един от пътниците заснел видеоклип с инцидента, който е разпространен в социалните мрежи.

Не изпускай тези оферти:

Няма подобно разпореждане, категорична е Петкова. По думите й подобно поведение на водача е недопустимо и срамно за фирмата, затова ще бъде наказан с последно предупреждение за уволнение, пише БТА.

Кметът на Перник Станислав Владимиров заяви, че е потресен от случилото се и е разпоредил спешна проверка на фирмата превозвач.

Още новини:

Жертвите на младото семейство от Стара Загора, което открадна лични данни и изтегли кредити за 90 хиляди лева разказаха за случулото се. Измамниците използвали свои приятели, като вземали кредити на тяхно име. После проиграли парите на комар.

Два дни след като присъствали на кръщенето на детето на задържаните за измамата, Ивета Попова и Венко Чемишанов, техни приятели от Хисаря, разбират, че имат изтеглени кредити.

Двамата съпрузи се оказват потърпевшите с най-много изтеглени кредити на свое име. Те са измамени със 7 заема за близо 80 хиляди лева. Ивета Попова и Венко Чемишанов твърдят, че измамниците планували да избягат от страната преди полицията и прокуратурата да тръгнат по следите им.

Ивета Попова разказа, че на свое име има четири кредита на обща стойност 18 хиляди лева. Те били изтеглени в рамките на две седмици. Съпругът й Венко Чемишанов се оказал с 3 кредита за малко над 60 000 лв.

„Това е много близък мой човек. Ние сме живели една до друга, от деца сме заедно, семейни приятели, децата си гледаме заедно. Тя дори има татуировка на моя син – името му, рождената му дата”, сподели Ивета Попова пред Нова тв.

Христиана Христова пък има 2 кредита от по 5 хиляди лева. С Ралица Козарска е приятелка от малка и били заедно от сутрин до вечер. „Това за мен е някакъв шок, аз просто не знам какво се случва”, каза Христиана.

По думите на измамената един ден приятелката й я помолила за услуга. Майката на Ралица трябвало да й изпрати пари, но понеже съпругът й Йордан щял да има достъп до тях, а тя искала да купи нещо за общото им дете, помолила парите да бъдат прехвърлени по сметка на измамената Христиана.

Жертвата на измама не помни приятелката й да е сканирала или снимала личната й карта, но подозира, че това е причината за изтеглените кредити. Според майката на измамената Христина е недопустимо толкова лесно да бъдат отпускани кредити онлайн.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 1 лъжица и заспивам като пор- комар не може да ме събуди даже, а на сутринта съм като нов човек
Next: Екшън! Общинар нахлу маскиран в кабинета на Фандъкова, смъкна украинския флаг и

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.