Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мошеници завлякоха богата софийска фамилия със 7 милиона лева
  • Новини

Мошеници завлякоха богата софийска фамилия със 7 милиона лева

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
moshnashiasica.jpg

Парични суми по влогове, горски масиви и жилища са сред откраднатото

Организирана престъпна група е придобила с измама имоти в София и банкови сметки за 7 млн. лв. срещу сумата от 50 хил. лв., съобщава bTV.

 

Имотите и сметките са на софийска фамилия, в която има банкери, лекари и хора на изкуството. Двете сестри наследнички вече са починали, а синът на едната – Атанас, по някакъв начин се оказва, че не е в удостоверението за наследници.

Не изпускай тези оферти:

 

Подозренията на прокуратурата са, че това е станало с участието на държавен служител. В схемата има също замесен полицай, както и банков служител. Сред имотите има огромна къща на бул. „Мария Луиза“, както и апартамент от 150 кв. м на бул. „Витоша“.

Измамата е била подготвяна от 3 години по две линии – чрез сключване на договори за продажба, както и чрез фиктивен брак, сключен от едната сестра с мъж, по-млад от нея с 20 години. Свидетелството за брак е от Москва и документът има всички необходими атрибути, а след смъртта на жената той става наследник.

Чрез схемата са придобити жилища, горски масиви и парични суми по влогове, заяви и прокурор Сийка Милева. Измамата се разследва от 3 години.

Още криминални новини:

17 г. след показната екзекуция на митническата шефка Шинка Манова вече никой не рови в „студеното й досие“.

Убийството потъна в историята на бурния криминален преход в страната и остана в графата „неразкрити“. За разследващите отдавна е ясно, че никоя от 4-те версии за ликвидирането й няма да бъде потвърдена, защото те са най-вероятни, но за никоя от тях не бяха събрани доказателства. Данните и предположенията не бяха потвърдени, макар че за някои от тях имаше оперативна информация, пише в. „Телеграф“.

Убийството на държавен служител на висок пост като Шинка Манова – третата по ранг в Агенция „Митници“, развълнува властта за кратко, най-вече защото в бележниците й бяха открити телефонните номера на политици и висши полицаи. След екзекуцията депутатите спешно привикаха вътрешния министър Румен Петков, но като всяка буря в чаша вода и тази бързо премина.

В 9 часа на 10 октомври 2005 г. Манова, която е шеф на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“, излиза от дома си в столичния кв. „Гоце Делчев“ и се качва на луксозен джип „Тойота Лендкруизър“, водещ се на името на дъщеря й. Шофьорът й – 25-годишният Йордан Герговски, на когото плаща сама, потегля по ул. „Деян Белишки“.

Около 9,15 ч. той намалява скоростта, за да премине през „легнал полицай“. В този момент до дясната врата на джипа се приближава мъж и открива огън с пистолет. Шинка Манова е улучена с 2 куршума в главата, шофьорът също е ранен. Стрелецът бързо се отдалечава. 45-годишната жена издъхва на място. Шофьорът губи контрол над управлението на джипа, той продължава да се движи няколко метра и се удря в пристройка до близкия блок. Мъжът почива по-късно в болница.

По думите на свидетели веднага след стрелбата между блоковете се измъкнал млад, висок и едър мъж с черни дрехи. Те го описват с черна коса, но разследващите ще установят, че е бил с перука и е носил повече дрехи. Изготвеният фоторобот е на мъж с дълга коса, четвъртито лице с широка долна челюст, голяма черна коса и очила с диоптри. Разпространяването му не помага на разследващите да стигнат до килъра.

При огледа на мястото са открити 3 гилзи. Гледката с окървавената свлечена в джипа жена е толкова стряскаща, че разследващите ограждат мястото на престъплението с найлон. Полицаите тогава обясняват, че това се прави за пръв път, в случая заради минаващите наоколо деца.

Разследващите изграждат 4 версии за убийството. Първата е, че то е свързано с бизнеса с лекарства, тъй като дирекцията, на която Манова е шеф, следяла дали обмитените на митниците медикаменти на фирми отговарят на действителния внос или износ. Освен това имало и проверки на вносители на лекарства за незаконен внос.

Втората версия е, че мишената на килъра е бил шофьорът Йордан Герговски, който през септември 2004 г. убива двама души в катастрофа в столичния жк „Люлин“. Криминалистите допускат, че е възможно близки на жертвите да имат общо с разстрела заради отмъщение. Шофьорът е работел за Шинка отскоро. Преди това е бил във фирмата на бившия й съпруг.

Третата версия е, че Манова е била поръчана от украински мафиоти, които вкарвали контрабандно месо от Русия, Украйна, Китай и Индия през пристанище Бургас. Като шеф на „Последващ контрол“ Манова засякла далаверата – от година се внасяло месо с фалшиви сертификати. По това време България не е член на ЕС, но като асоциирана страна вече спазва митническото законодателства. Месата от Русия, Украйна, Индия и Китай не могат да се продават в ЕС.

Затова замразените продукти, които влизали с кораби през пристанище Бургас, се препакетирали и пласирали в страните от ЕС с етикети „Произведено в България“. За нелегалния внос на месото, което се купувало на ниски цени и се продавало на двойно по-високи, отговарял клан на украинската мафия. Печалбите били милиони евро. Манова и посредникът й решили да поискат комисиона, но това коствало живота й. Украинците вече плащали на митничари в Бургас и не били доволни да дават и на началниците им.

Четвъртата версия е, че митничарката е разстреляна от конкуренти на ВИС, за да елиминират каналите на групировките през границите. Неофициално Манова е наричана личната митничарка на взривения бос от ВИС Димитър Димитров – Маймуняка, и на сочения за контрабандист № 1 Константин Димитров – Самоковеца. Именно в GSM на Самоковеца с турска карта е фигурирал и номерът на Манова, освен на други митнически началници и на служители на НСБОП, но това става ясно едва след години от доклад на Националната служба за сигурност за корупцията в държавата.

Никой не можа да докаже, че Манова е била покровителствана лично от Главния във ВИС – Георги Илиев. На 25 август 2005 г. снайперист го разстреля в сърцето пред любимото му заведение в Слънчев бряг и оттам нататък съдбата на митничарката е била решена. Конкурентите в контрабандния бизнес може би твърдо решават да изместят групировката, която печели стотици милиони, и затова премахват всяка пречка, а Шинка е една от основните.

След убийството й не са намерени големи суми пари в нейните сметки у нас и в Германия, където живее дъщеря й.

Пред депутатите Румен Петков обяснява, че убитата Шинка Манова е била наблюдавана от ГДБОП в разработката „Сателити“ за връзка със Самоковеца и други високопоставени фигури от ВИС. Според Петков обаче разработката е била прекратена през 2003 г., когато Манова става директор на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“.

Усилията на разследващите да намерят доказателства кой би могъл да поръча Манова и да изпълни разстрела й не са намерени. За извършител на убийството вероятно е бил нает професионалист, който е свършил перфектно работата си – следил е жертвата, знаел е кога излиза от къщи, какъв е маршрутът на колата й, къде тя ще намали и е атакувал внезапно и бързо. Стрелял е точно и отблизо. Бил е дегизиран.

Разследването на убийството на Манова е прекратено през март 2007 г., през 2013 г. е възобновено, но неуспешно. Разстрелът остава загадка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Текстът, който всеки мъж трябва да прочете: Какво мисли една блондинка за родната казарма
Next: Проф. Рачев избухна за мистериозните следи в небето и разкри истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.