Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искри в ефир! Георги Любенов призова Костадинов да се извини, а той го посече с този отговор
  • Новини

Искри в ефир! Георги Любенов призова Костадинов да се извини, а той го посече с този отговор

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
iskrisifiasfasv.jpg

Огромната част от обществото одобрява това, което се случи на пресконференцията. Така коментира скандала с изгонените от пресконференцията му журналисти Костадин Костадинов в ефира на БНТ.

„Те не са ви колеги. Вие сте журналист и давате двете гледни точни. Преди мен беше човек, който има коренно различна гледна точка и вие му задавахте най-различни въпроси. Сега аз съм тук и на мен ще ми задавате различни въпроси“, обърна се Костадинов към Георги Любенов.

„От друга гледна точка медиите – „Капитал, „Дневник“, „Клуб Z”, те са чуждестранни агенти. Медиите не се избират, аз ходя във всички медии, но това не са медии“, каза още Костадинов.

Георги Любенов обаче го призова да се извини:

Не изпускай тези оферти:

„Аз съм длъжен от името на журналистическата гилдия да се извините на тези, които сте обидили“, каза той.

Костадинов обаче остана непреклонен.

„Ние от „Възраждане“ имаме принципи и хигиена и морал на общуване. Няма как да стоим с едни хора, които манипулират. Не се подценявайте, вие сте четвъртата власт.

Тези така наречени медии знаете ли с какво се занимават, усвояват огромни средства от „Америка за България“. Знаете ли, че има журналисти от тези медии, които пускат сигнал в прокуратурата, за това, че съм писал статия. Журналист пуска сигнал срещу политик“, разкри Костадинов.

В САЩ имат закон, подобен ще бъде внесен и в НС, закани се лидерът на „Възраждане“ и попита: „Защо в тези медии няма нито един материал, в които да се развенчава американската политика. Те трябва да се етикитират като американска позиция. Те не са медии, не са чужди агенти“, посочи той.

Костадинов се закани, че пак би постъпил по същия начин.

„Не само, че няма да се извиня, следващия път пак ще ги призова културно и възпитано да си тръгнат. Аз ги приемам като мои опоненти от Американското посолство.

Защо излезе като лошо да се изгонят няколко американски журналисти, а се забраниха цели руски медии. Една от последните им лъжи беше в деня, в който направих пресконференцията.

Няколко пъти казах, че ще прокарам американския закон, а после в заглавията пишеше: „Костадинов ще въвежда руския закон за медиите в България“. Те не са медия.

Аз няма да ги забраня, дори в САЩ не е така. Просто ще има етикет. Ти си ги чети след това и аз ги чета, все пак трябва да знам какво мисли нашият опонент, а не да си заровя главата като щраус“, каза още политикът.

Той коментира и казуса с присъствието на руската посланичка Елеонора Митрофанова и посланика на Беларус Никита Лешуков на старта на 48-то НС.

„Аз съм сигурен, че дори и да ги поканим, те няма да дойдат, защото унижението е толкова голямо. Това ще е един жест на любезност, който няма да струва така, като да дойдат на старта на НС“, коментира Костадинов.

„Държавата ни умира. На 3 октомври след изборите излязоха данните от преброяването. Има села с един човек. Има цели области с население, колкото среден квартал на София.

След 10 г. може да се окажем малцинство в собствената ни държава. На фона на това, че на няколко стотин километра от морската ни граница има война, и има политически сили, които искат да ни замесят в това, отвратен съм“, каза Костадинов и уточни, че не говори от името на целия български народ, а на четвърт милион българи, които са гласували за „Възраждане“.

Когато се взе решението от Митрофанова и от ГЕРБ и от ПП и ДБ се събраха и показаха, че има мнозинство. Информацията, с която разполагаме, вече има такова решение в Американското посолство. Затова и посланичката стои вече тук, макар че е избран неин наследник. Няма контакти между ГЕРБ и „Възраждане“, каза Костадинов.

Според него има решение в американското посолство за създаване на кабинет с участието на ГЕРБ, ПП, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“. Той акцентира, че важните теми за българите в момента са цените на ток, газ, храни, както и дали България ще се намеси във войната в Украйна. По думите му конфликтът ще се разгори още.

„Възраждане“ ще работи за запазване на българския лев, като за целта ще настояват за референдум по темата. Костадин Костадинов каза, че имат амбицията да преосноват и да управляват България.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивни новини за пенсионерите! Ето с колко скачат пенсиите от следващата година
Next: Родители потънаха в скръб! Бебето им загина на първата си разходка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.