Хинап се нарича китайската фурма, която е известна на света повече от 5 000 години, но в България едва сега започва да набира популярност.
Такива насаждения се срещат все по-често в Индия, Пакистан, САЩ, Испания, Италия, Франция, Португалия и др. Интересът към китайската фурма е изключително голям, защото плодовете могат да се използват и в сурово състояние, и преработени в пюрета, компоти, сладка, маринати или захаросани.
Преработеният хинап намира широко приложение във фармацевтичната, сладкарската и парфюмерийната промишленост. У нас растението се отглежда много лесно, не са отбелязани случаи, в които да бъде нападнато от болести или вредители.
Не изпускай тези оферти:
Китайската фурма е предпочитана и заради изключително полезните си свойства. Пресните плодове съдържат много ценни съставки като захари, органични киселини, белтъчини и др. Хинапът съдържа голямо количество кобалт, йод, желязо и най-вече витамин С. Цветовете му също са много медоносни и осигуряват паша на пчелите за късните летни месеци (цъфтежът е през юни-юли), когато масата от цветни растения отдавна е прецъфтяла.
Още в миналото хинапът е бил използван за лечение на простуда, болести на черния дроб, бъбреци, сърце, при заболяване на храносмилателната система, високо кръвно и за регулиране на холестерол. Всички части на китайската фурма притежават лечебни свойства – и кората, и листата, и корените, и плодовете.
Китайската фурма
Есента е най-подходящият момент, ако искате да засадите фиданка от хинап в двора си. Такива може да се намерят вече и на нашия пазар. Ако вече сте опитали от плодовете на това растение, можете да го завъдите и от костилката.
Дръвчетата на китайската фурма са много продуктивни. Започват да раждат плодове още на втората-третата година от засаждането. Растението може да се развие като храст, ако не се подкастрят израсналите издънки, информира zdravedae.com.
Хинапът бива определян и като „желязното дърво“, тъй като дървесината му е много твърда. Кореновата му система е доста мощна – на дълбочина корените му могат да достигнат до 3 метра, а на ширина – до 7 метра в диаметър. Ето защо растението не е капризно и може да се развива както в субтропичен климат, така и в умерено-континентален. Издръжливо е и на студ – до минус 30 градуса по Целзий, което дава шанс на китайската фурма да се развива свободно и по нашите ширини.
Известно е, че способства за очистването на организма от редица вредни вещества – холестерол, жлъчни киселини, карбамид, тежки метали, радионуклиди и т.н. Клинични изследвания доказват, че ежедневната консумация на 5-6г пектин (винена чаша плодове на хинапа) в продължение на няколко месеца понижава нивото на холестерола с до 18%. Съдържанието на протеини в месестата част на плодовете е 2-5%, а на липидите – до 0,3%. Органичните киселини (винена, ябълчна, малонова, янтарна) съставляват 1,7-3% от масата на плода.
В него се съдържат и редица важни за човешкия организъм витамини – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Р.
Особено високо е съдържанието на витамин С (до 1700 мг/100 г), което превъзхожда това на признатите „лидери“ – кивито, лимоните, портокалите и касиса, 10-20 пъти!
В плодовете на хинапа се съдържа значително количество Р-активни съединения (305-1230 мг/100 г). Към тези вещества с витаминна активност най-често се причисляват група биофлавоноиди (рутин, цитрин, катехини и др.) с многостранно положително въздействие върху човешкия организъм – противодействие на свободните радикали (предвид високата им антиоксидантна активност), придаване на еластичност на кръвоносните съдове, препятстване на колебанията на кръвното налягане, поддържане на активната форма на витамин С и т.н.
Наред с това тези вещества се противопоставят на разрушаването на особено важната хиалуронова киселина, която укрепва, „циментира“ клетките на кръвоносните съдове, предпазвайки ги от увреждания.
Плодовете на хинапа имат свойството да убиват раковите клетки на белия дроб, гърдата и простатата, сочат данни от проучване,
Те причиняват „вътрешен стрес“ на туморите, според изследователи от Кралското общество по химия. Резултатите са публикувани след множество експерименти в лаборатории.
Ето защо не е доказано, че консумацията на тези плодовете помогне при лечението на рак. В китайската медицина обаче те се използват при безсъние, загуба на апетит и диария.
Изследователите смятат, че екстрактите от плода на хинап могат да се използват при лечение на рак в традиционната китайска медицина.
Въпреки това екипът, извършил изследването, заявява, че са необходими допълнителни проучвания, за да се определи как това растение причинява смъртта на раковите клетки.
В тези уникални плодчета са открити още флавоноиди (кампферол, мирицетин и др.), които имат антиоксидантно, кариопротекторно и антиканцерогенно действие, тритерпени (олеанолова киселина, урсолова киселина, бетулин и др.), проявяващи антиоксидантно и антиалергично действие и способността да понижават нивото на холестерола и кръвното налягане, тритерпенови гликозиди, алкалоиди и редица други биологично активни органични субстанции. Неотдавнашни наблюдения показаха, че съдържащият се в плодовете на хинапа гликозид неомертилин спомага за понижаване на нивото на глюкозата при болните от захарен диабет.
Според авторите на изследването ежедневното приемане на чаша пресни плодове в продължение само на една седмица води до нормализиране на кръвната захар.
Плодовете на хинапа съдържат и значителен брой ценни минерали (калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, кобалт, манган, фосфор, йод и др.), сред които особено голямо е количеството на калия (250 мг/100 г), който в медицината е познат като „минералът на сърцето“.
Помага за нормалното функциониране на сърдечносъдовата система, бъбреците, подпомага мозъчната дейност, изхвърлянето на шлаката от организма и т.н. Калорийността на плодовете съставлява 59-105 ккал (246-439 kJ)/100г. Най-добре е те да се берат, когато обвивката им придобие зелено-кафява окраска.
Интересна особеност на хинапа е, че след узряване плодовете му окапват заедно с носещото ги клонче. Затова в Китай те не се берат, а клоните на дървото се удрят с дълги бамбукови пръти.
Плодовете могат да се изсушат на слънце, след което се запазват в продължение на една година. От тях може да се получи брашно, от което да се приготвят редица интересни кулинарни творения.
Настойката от изсушените плодове оказва благоприятно въздействие при различни инфекциозни заболявания, проблеми със стомашно-чревния тракт, заболявания на пикочната система – бъбреците и пикочния мехур, стоматит и болести на устната кухина, повишено кръвно налягане, понижена имунна защита и т.н. За укрепване на организма се препоръчва тримесечен курс, в продължение на който се изяждат по 20 плодчета хинап три пъти дневно.
В редица случаи е наблюдавано, че плодовете на хинапа имат по-изразен терапевтичен ефект от лекарствените средства на традиционната медицина. В частност, съобщава се, че редовното им консумиране дава много добър ефект при упорити заболявания като алергичен ринит и астма.
Листата на хинапа съдържат анeстезиращи вещества, които за известно време напълно премахват усещането на сладкия вкус, но запазват соления и киселия.