Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 10 години странство тя се завръща в България
  • Новини

След 10 години странство тя се завръща в България

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
teeteodoasoras.jpg

Фолк певицата Теодора се е прибирала в родината след близо десетгодишен престой в Америка. Нейни колеги издават, че е решила отново да поднови успешната си кариера в България.

 

Феновете останаха като гръмнати от визията на 40-годишната изпълнителка. Теодора е съхранила натуралната си привлекателност и не е прибягвала до помощта на пластични и естетични хирурзи.

 

Не изпускай тези оферти:

Хай ценители на женската красота дават за пример изпъкналите скули, дръпнатите очи и аристократично издължената брадичка на певицата, заради които навремето й се присмиваха.

Сега обаче, подчертават ВИП естетите, точно тези черти са идеал за плеймейтки, певици, актриси и модели по света и у нас.

Още клюки:

Да бъде непрекъснато пред публика се оказва много тежко даже за звезда като Лили Иванова. Примата на родната естрада, която вече седми месец обикаля България с екипа си, не издържа на интензитета. Наложи се да си вземе две седмици почивка от концертите, за да могат с екипа ѝ да съберат сили за следващите изяви включително големия концерт в софийската зала “Арена Армеец” на 4 декември.

Липи обяви, че променя датите на концертите си, които трябваше да се проведат между 11 и 17 октомври.

Това са изявите в Карджали, Смолян Панагюрище, Сандански и Благоевград. Тя ги измести за след 23-ти октомври, а последната ѝ поява пред публика до момента е била на 7 октомври. По този начин примата на родната музика си осигури две седмици отпуска, в които да се разтовари от напрежението.

Много от феновете ѝ вероятно не подозират, но на своите 83 години, от които няколко десетилетия на сцена, тя все още страда от изключително тежка сценична треска.

Това отчасти се дължи на перфекционизма ѝ. Преди да излезе пред публика, трепери от притеснение да не се провали, което няма как да не се отрази на нейната емоционална стабилност, а оттам – и на здравето ѝ.

След 7 месеца по пътищата на България звездата най-накрая е осъзнала, че ѝ е нужна поне кратка почивка. Това бил и съветът на лекари, твърдят хора от музикалните среди. Преди дни Лили съобщи че промяната в програмата к на концертите ѝ се дължи на „здравословни причини на част от екипа“.

Запознати коментират, че най-вероятно става въпрос за самата нея, която вече е на ръба на силите си заради постоянните пътувания и емоции пред публика. Ако беше в кондиция, щеше да намери заместници на болните“, убедени са музиканти.

Те припомнят, че миналия декември примата изнесе трите си концерта в зала 1 на НДК без басиста, с когото обикновено работи – Веселин Веселинов. Вместо него тя излезе на сцената с колегата му Борис Таслев.

Тогава се заговори, че може да го е уволнила, но към днешна дата двамата отново работят заедно, което доказва, че най-вероятно Еко е имал здравословни проблеми. Други хора от екипа ѝ също са се разболявали, но това никога не е било причина за отмяна на концерти.

Единственото, което може да я спре, е ако самата тя не е в състояние да излезе пред публика в най-добрата си форма. Така стана през юни, когато заради симптоми на грип певицата отложи концертите си във Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен. Най-вероятно сега случаят е подобен. Твърди се, че лекари са посъветвали звездата да си пести силите, ако иска да е във форма през декември в “Арена Армеец“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намериха му цаката как да пестим от климатиците през зимата
Next: Мъж сравни цената на един и същи кашкавал в Германия и в България, и онемя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.