Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пуснаха срещу 2 бона убиеца на 19-годишната Вики
  • Новини

Пуснаха срещу 2 бона убиеца на 19-годишната Вики

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
sbiasidasidias.jpg

Съдът определи гаранция от 2000 лв. за Валентин Иванов, който помете 19-годишната Вики на оживена пешеходна пътека до спирка на столичния булевард „Гоце Делчев“. Той трябва да ги внесе в 15-дневен срок.

Валентин Иванов страда от епилепсия. Тезата на защитата е, че му е прилошало, предаде БНТ.

Опитал е да напусне „Пирогов“, за да се грижи за съпругата си. При приемането му в болницата е имал повишено ниво на кръвната захар.

Прокуратурата поиска „домашен арест“ по здравословни причини и лекарските препоръки за домашно лечение.

Не изпускай тези оферти:

Според свидетели и разследващи, той е шофирал камиона си с висока скорост преди да прегази младото момиче и да се вреже в близката спирка на градския транспорт. В района на произшествието ограничението на скоростта е 30 км/ч.

Още криминални новини:

Мигранти са задържани на магистрала „Тракия“ тази сутрин. Според тях става дума за около стотина души, които са свалени на самия път.

На място има полиция и жандармерия. Превозните средства са спрени на 88-мия километър в посока София на паркинга на бензиностанция „Лукойл“ след Пазарджик.

75 нелегални мигранти от Афганистан са задържани на магистрала „Тракия“ край Пазарджик тази сутрин.

Открити са в ремарке на камион. Групата е задържана на 86-ия км от съоръжението.

Преди няколко дни 26 нелегални мигранти са заловени при полицейска акция в София. Те са от Сирия, Ирак и Мароко, предаде bTV.

Още криминални новини:

Йордан Таков, който застреля двама свои съдружници – баща и син, обжалва наложената му от Окръжен съд – Пловдив присъда от 20 г. затвор. Близките на убитите Васил и Христо Ботеви също са недоволни от наказанието и искат той до живот да остане зад решетките. Делото ще се гледа днес от апелативните съдии в Града под тепетата.

Трагедията се разигра на 26 ноември 2019 г. в склад на ул. “Борба” в Пловдив. След като проехтели изстрелите, минувачи се обадили в полицията, а униформените пристигнали за минути. В помещението заварили два трупа, а Таков бил арестуван пред склада. С едната от жертвите – Васил, се познавали от деца.

През 2015 г. Таков, Христо Ботев и съдружникът им Иван Нейчев регистрират фирма “Сити Груп 1 БГ”, която се занимава с рециклиране на кафе-автомати. Вземат склада на ул. “Борба” и развиват бизнеса си. Имат и фирма за поставяне на вендинг-автомати. Първоначално всичко върви добре, но след 2-3 години бизнесът зациклил, а печалбите намалели драстично. От последния финансов отчет на дружеството става ясно, че годината е приключена на загуба. Между съдружниците започват чести спорове и скандали. Напрежението екскалира на фаталния ден.

Христо и баща му Васил поискали определена сума за фирмените дялове, скарали се, дори се стигнало до сбиване. Йордан Таков изкарал законно притежавания си пистолет “Макаров”, за който имал разрешително едва от няколко месеца, и започнал да стреля, без да се поколебае. Всяка от жертвите била покосена с по два куршума, а пети патрон останал в цевта на пистолета. Когато пристигнали полицаите, той твърдял, че е гърмял при самоотбрана. Това е тезата и на защитата му досега. Според прокуратурата обаче, Таков е действал с умисъл.

По делото са разпитани множество свидетели, иззети са веществени доказателства. Заключението от изготвената балистична експертиза на вещите лица е, че не се касае за безразборна стрелба, както Таков е заявил при разпитите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На кои дати трябва да сложим зеле, за да стане перфектно хрупкаво и уникално вкусно
Next: Тлъсти пачки влизат в джобовете на 5 зодии до дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.