Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест огласи държавата. Почина 2-годишната Севда, малтретирана от осиновителката си
  • Новини

Черна вест огласи държавата. Почина 2-годишната Севда, малтретирана от осиновителката си

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
anakgaksgkasg.png

Починало е малкото момиченце, за което прокуратурата твърди, че е било жестоко пребито от майката, известна като „мама Айше“.

Двегодишната Севда е издъхнала в детската клиника на УМБАЛ „Свети Георги“, където бе настанена с тежки наранявания – черепно-мозъчна травма и разкъсан бял дроб, научи Радио Пловдив.

Детето престоя там в кома в продължение на три седмици. От пресслужбата на болницата отказаха да потвърдят или опровергаят информацията, заради опасения от съдебно дирене спрямо тях.

Анка Михайлова, която е обвинена за причиняване на груби травми на осиновеното си двегодишно дете, в момента е за постоянно в ареста, след като обжалванията не постигнаха резултат.

Не изпускай тези оферти:

В съдебната зала тя призна, че е хапала детето по лицето и тялото, в опит, по думите и, да го го свести, след като момиченцето е изпаднало в кома.

Първоначална експертиза доказа, че очертанията от зъбната захапка на майката отговарят на отпечатъците по тялото на бебето. За такова престъпление Наказателният кодекс предвижда от 3 до 15 години затвор съобщава БНР.


Още криминални новини:

Съдът определи гаранция от 2000 лв. за за Валентин Иванов, който помете 19-годишната Вики на оживена пешеходна пътека до спирка на столичния булевард „Гоце Делчев“. Той трябва да ги внесе в 15-дневен срок.

Валентин Иванов страда от епилепсия. Тезата на защитата е, че му е прилошало.

Опитал е да напусне „Пирогов“, за да се грижи за съпругата си. При приемането му в болницата е имал повишено ниво на кръвната захар.

Прокуратурата поиска „домашен арест“ по здравословни причини и лекарските препоръки за домашно лечение.

Според свидетели и разследващи, той е шофирал камиона си с висока скорост преди да прегази младото момиче и да се вреже в близката спирка на градския транспорт. В района на произшествието ограничението на скоростта е 30 км/ч.


Още криминални новини:

Водач, употребил алкохол и наркотични вещества, установиха служители на РУ – Г. Оряховица. Вчера около обяд в с. Първомайци е извършена проверка на мотоциклет, управляван от 25-годишен от с. Драгижево, известен на полицията и осъждан, уточняват от МВР – Велико Търново.

При проверка на водача за употреба на алкохол, апаратът е отчел 1,49 промила. Проверката за наркотични вещества е дала положителен резултат за метаамфетамин. Той е дал кръвна проба за химичен анализ.

Задържан е за срок до 24 часа по ЗМВР. По случая е започнато досъдебно производство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тлъсти пачки влизат в джобовете на 5 зодии до дни
Next: Ударихме дъното. Българинът остава и без зимнина идния сезон. Катастрофално е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.