Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заплата 3500 лв., пенсията – 1800, пържола по 2 лв., агнешко – 10! Това е България, преди да дойдат партиите на власт
  • Новини

Заплата 3500 лв., пенсията – 1800, пържола по 2 лв., агнешко – 10! Това е България, преди да дойдат партиите на власт

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
bggaskbaspbask.jpg

Издателят Даниела Горчева, която от години живее в Холандия, предложи на приятелите си във фейсбук уникална съпоставка между начина на живот в България.

Във времето преди Втората световна война България е имала завиден жизнен стандарт, който по време на 45-годишното управление на БКП и вече 12-годишното на Бойко Борисов се оказва непостижима мечта.

Вижте фактите и сравнете какви заплати са взимали тогава нашите предци, каква покупателна способност са имал с тези заплати и ги сравнете.

От 365novini.eu Ви предлагаме поста на Даниела Горчева, където всичко е казано:

Не изпускай тези оферти:

УЧИТЕЛСКА ЗАПЛАТА – 3500 лв.
СРЕДНА ПЕНСИЯ – 1774 лв.
КЕБАПЧЕ – 0.50 лв
ПОРЦИЯ АГНЕШКО МЕШАНО В РЕСТОРАНТ – 10 лв.
ТОВА НЕ Е ФАНТАСТИКА, ТОВА СА ДАННИ ОТ ДОКУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1933 г.

Първата снимка е известие за повишение на заплатата на гимназиална учителка от Пещера за 3500 лв. Другите две снимки са от реклами на ресторанти, в които четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Каква беше БългарияАгнешко мешено – 10 лв.,
бъбрек – 2лв,
пържола – 2лв,
дробчета – 1лв,
сърца – 1лв

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

В статистическия годишник на Царство България от 1933 г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна ЧАСОВА заплата на работник

1. Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2. Кожарство

– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.

3. Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.

4. Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.

5. Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.

6. Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.

7. Предене или тъкане на растителни текстилни

материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Ресторант Златната рибкаСредната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

АКО СИ СПОМНЯТЕ В УЧИЛИЩЕ НИ УЧЕХА,ЧЕ СССР НИ БИЛ ОСВОБОДИЛ ОТ ТЕЖКО ФАШИСТКО И КАПИТАЛИСТИЧЕСКО РОБСТВО

Даниела Горчева дава отправка към nts-yambol.com, където откриваме цялата публикация:

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933 г. представени в публикация на Държавен архив – Ямбол.

Първата реклама от 19.03.1933 г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933 г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.

През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933 г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.

В България, като една аграрна страна, се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.

В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Агнешко – мешено – 10 лв., бъбрек – 2 лв., пържола – 2 лв., дробчета – 1 лв., сърца – 1 лв., далачета – 1 лв., момици – 1 лв. шишчета – 2 лв., ядки – 1 лв., кебапчета – 1 лв.

Гелешки – кебапчета – 0.50 лв., пържола – 4 лв., кюфтенца – 1 лв., филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв., пържола – 5 лв., филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв., филе – 6 лв., нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.
Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

ресторант „Стара Америка”В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пребогата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!

Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018 г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията.

Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв., свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.

Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933 г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933 г. са били следните:

– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.

Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.

В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник

1. Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2. Кожарство

– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.

3. Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.

4. Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.

5. Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.

6. Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.

7. Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Средната пенсия за старост през 1932 г. е 1774 лева.

Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.

В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и. Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.

Какво е положението през 2018 г?

Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.

Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.

А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите! Анализът на изнесените факти и коментарите остават за Вас!

Под публикацията Нели Чамова пък пише:

Ресторант „Америка“ е бил в Ямбол – т.нар. „Стара Америка“ със съдържатели Иван и Илия Хаджикирови, братя на баба ми. Дядо ми също е работел в ресторанта. Те са бежанци от Източна Тракия, дошли само с дрехите на гърба си, след като турците изпепеляват родното им село Булгаркьой през 1913 г.

С много труд и лишения се замогват, но комунистите им отнемат всичко след като идват на власт. И двамата умират от рак, малко след национализацията. Кървавият комунистически режим унищожи много българи, според последни данни над 300 000.

Даниела Горчева

Даниела ГорчеваВИЗИТКА:

Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ „Климент Охридски“. От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на „Диалог“ – списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят.

Събеседници и автори в изданието са личности от България и Европа. Всички издадени броеве на списание „Диалог“ се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и в Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон.

По нейна инициатива на 24.05.2011 в родния град на Рембранд – Лайден, срещу сградата на Кметството е открита стена с изписано на нея стихотворение на талантливата българска поетеса Данила Стоянова (1961-1984) на български и в превод на английски.

Тя е сценарист на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата“, реж. Ирина Недева и Андрей Гетов, в който прокудените от комунистическия режим български турци разказват за болката си от т.нар. възродителен процес и за любовта си към България.

През 2012 г. е победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“.

През май 2016 г. на Световната медийна среща в Прага издаваното от нея списание „Диалог“ получава наградата на НДФ „13 века България“ за популяризиране на българската култура в чужбина.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намериха в контейнер тялото на нашенеца, издирван в Германия, ето кой е той
Next: Тoзи хopocкoп paзтъpcи вcички. Никoй нe e вяpвaл, чe мoжe дa e тoлкoвa тoчeн. Вижтe кoя e вaшaтa зoдия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.