Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заплата 3500 лв., пенсията – 1800, пържола по 2 лв., агнешко – 10! Това е България, преди да дойдат партиите на власт
  • Новини

Заплата 3500 лв., пенсията – 1800, пържола по 2 лв., агнешко – 10! Това е България, преди да дойдат партиите на власт

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
bggaskbaspbask.jpg

Издателят Даниела Горчева, която от години живее в Холандия, предложи на приятелите си във фейсбук уникална съпоставка между начина на живот в България.

Във времето преди Втората световна война България е имала завиден жизнен стандарт, който по време на 45-годишното управление на БКП и вече 12-годишното на Бойко Борисов се оказва непостижима мечта.

Вижте фактите и сравнете какви заплати са взимали тогава нашите предци, каква покупателна способност са имал с тези заплати и ги сравнете.

От 365novini.eu Ви предлагаме поста на Даниела Горчева, където всичко е казано:

Не изпускай тези оферти:

УЧИТЕЛСКА ЗАПЛАТА – 3500 лв.
СРЕДНА ПЕНСИЯ – 1774 лв.
КЕБАПЧЕ – 0.50 лв
ПОРЦИЯ АГНЕШКО МЕШАНО В РЕСТОРАНТ – 10 лв.
ТОВА НЕ Е ФАНТАСТИКА, ТОВА СА ДАННИ ОТ ДОКУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1933 г.

Първата снимка е известие за повишение на заплатата на гимназиална учителка от Пещера за 3500 лв. Другите две снимки са от реклами на ресторанти, в които четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Каква беше БългарияАгнешко мешено – 10 лв.,
бъбрек – 2лв,
пържола – 2лв,
дробчета – 1лв,
сърца – 1лв

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

В статистическия годишник на Царство България от 1933 г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна ЧАСОВА заплата на работник

1. Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2. Кожарство

– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.

3. Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.

4. Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.

5. Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.

6. Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.

7. Предене или тъкане на растителни текстилни

материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Ресторант Златната рибкаСредната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

АКО СИ СПОМНЯТЕ В УЧИЛИЩЕ НИ УЧЕХА,ЧЕ СССР НИ БИЛ ОСВОБОДИЛ ОТ ТЕЖКО ФАШИСТКО И КАПИТАЛИСТИЧЕСКО РОБСТВО

Даниела Горчева дава отправка към nts-yambol.com, където откриваме цялата публикация:

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933 г. представени в публикация на Държавен архив – Ямбол.

Първата реклама от 19.03.1933 г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933 г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.

През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933 г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.

В България, като една аграрна страна, се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.

В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Агнешко – мешено – 10 лв., бъбрек – 2 лв., пържола – 2 лв., дробчета – 1 лв., сърца – 1 лв., далачета – 1 лв., момици – 1 лв. шишчета – 2 лв., ядки – 1 лв., кебапчета – 1 лв.

Гелешки – кебапчета – 0.50 лв., пържола – 4 лв., кюфтенца – 1 лв., филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв., пържола – 5 лв., филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв., филе – 6 лв., нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.
Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

ресторант „Стара Америка”В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пребогата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!

Посочените цени в рекламите от 1933г. са по ниски от цените в ресторантите през 2018 г, като днес много трудно ще намерите в провинциални ресторанти истинско телешко месо, агнешки котлети и дреболии, а агнешки и телешки кебапчета изобщо не се предлагат в заведенията.

Днес в ресторантите може да се консумира кебапче от вносно свинско месо за 1.50 лв., свинска пържола за 7 – 8 лева, пилешка пържола 5 – 7 лева, като гарнитурите се предлагат отделно, бутилка вино от 0.75 л. струва над 12 лева обикновено за 14 – 20 лева.

Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933 г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933 г. са били следните:

– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.

Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.

В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник

1. Металоработни индустрии /шлосер/

– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2. Кожарство

– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.

3. Тютюневи фабрики

– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.

4. Складове за манипулиране на суров тютюн

Майстори манипулатори

– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.

Общи работници

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.

5. Предене или тъкане на вълна

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.

6. Плетачество/трикотаж/

– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.

7. Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна

– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.

……………………………

Средната пенсия за старост през 1932 г. е 1774 лева.

Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.

В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и. Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940г. Царство България е водеща икономика на Балканите.

Какво е положението през 2018 г?

Минималната работна заплата е 510 лева, а минималното почасово заплащане е 3.07 лева. Минималната пенсия за изслужено време и старост е 200 лева, а максималната 910 лева. Средната работна заплата в Ямбол е 894 лева, а в София 1509 лева.

Известни икономисти твърдят, че основата на икономиката е селското стопанство, когато селското стопанство предлага в изобилие суровини и продукти, то това създава условия за развитие на леката индустрия и туризма и облекчава едно съществено перо в семейните бюджети – храната.

А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите! Анализът на изнесените факти и коментарите остават за Вас!

Под публикацията Нели Чамова пък пише:

Ресторант „Америка“ е бил в Ямбол – т.нар. „Стара Америка“ със съдържатели Иван и Илия Хаджикирови, братя на баба ми. Дядо ми също е работел в ресторанта. Те са бежанци от Източна Тракия, дошли само с дрехите на гърба си, след като турците изпепеляват родното им село Булгаркьой през 1913 г.

С много труд и лишения се замогват, но комунистите им отнемат всичко след като идват на власт. И двамата умират от рак, малко след национализацията. Кървавият комунистически режим унищожи много българи, според последни данни над 300 000.

Даниела Горчева

Даниела ГорчеваВИЗИТКА:

Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ „Климент Охридски“. От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на „Диалог“ – списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят.

Събеседници и автори в изданието са личности от България и Европа. Всички издадени броеве на списание „Диалог“ се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и в Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон.

По нейна инициатива на 24.05.2011 в родния град на Рембранд – Лайден, срещу сградата на Кметството е открита стена с изписано на нея стихотворение на талантливата българска поетеса Данила Стоянова (1961-1984) на български и в превод на английски.

Тя е сценарист на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата“, реж. Ирина Недева и Андрей Гетов, в който прокудените от комунистическия режим български турци разказват за болката си от т.нар. възродителен процес и за любовта си към България.

През 2012 г. е победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“.

През май 2016 г. на Световната медийна среща в Прага издаваното от нея списание „Диалог“ получава наградата на НДФ „13 века България“ за популяризиране на българската култура в чужбина.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намериха в контейнер тялото на нашенеца, издирван в Германия, ето кой е той
Next: Тoзи хopocкoп paзтъpcи вcички. Никoй нe e вяpвaл, чe мoжe дa e тoлкoвa тoчeн. Вижтe кoя e вaшaтa зoдия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.