Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга
  • Новини

Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
rodidasilasvanga.jpg

За чудесата, свързани с личността на баба Ванга , всички сме чували какви ли не истории. Освен със съвети и рецепти за здраве, петричката пророчица е помогнала на хиляди хора да променят живота си или пък да преодолеят страданието си.

Един от най-нашумелите случаи от близкото минало, свързан с личността на Ванга, е изчезването на малко момченце, чието издирване продължава и днес от страна на отчаяните родители, вече 35 години след случката.

Всъщност над 1000 са неразгаданите случаи на изчезнали деца в България. Зад всеки от тях стои огромната мъка на родителите, безброй въпроси без отговори, терзания, безсънни нощи и малка като светулка надежда, че някой ден майките и бащите отново ще прегърнат рожбите си.

Един от най-мистериозните случаи се разиграва в полскотръмбешното село Куцина. Там се губят следите на 5-годишния Марин Георгиев Маринов , който дошъл в малкото населено място на гости на леля си. Това се случва през лятото на 1987 г., но и до днес семейството продължава да търси сина си.

Не изпускай тези оферти:

Крепи ги предсказанието на Ванга , която била категорична, че момчето е живо и след десетилетия ще се намери, а истината ще излезе наяве, пише „Борба“.

Близки на родителите настояват случаят да се популяризира и ако някой от Куцина и района е замесен или е премълчал факти около изчезването, да проговори, макар и след толкова много години.

Марин Георгиев Маринов е роден на 26 август 1981 г. в Мадан. Той е първа рожба на Емилия и Георги Маринови. Семейството обитавало жилище заедно с бабата и дядото на детето. Лелята на момчето се омъжва за човек от Куцина и се мести там. Въпреки разстоянието двете фамилии поддържат топли отношения и често си ходят на гости.

В началото на август 1987 г. Марин и родителите му отиват с автобус да посетят близките си в полскотръмбешкото село. Планът бил след няколко нощувки всички заедно да заминат на море.

На 2 август момченцето получава подранил подарък за рождения си ден – синьо колело, украсено с червена панделка на волана. Грабва велосипеда и отива да си играе навън. Заедно с приятели обикаля махалата и се забавлява на воля. Прибира се за следобеден сън и към 16:00 часа отново излиза на върти педалите. Това е последният път, в който семейството вижда Марин.

Бил е облечен с оранжева тениска, червени панталонки и бели обувки.

Два часа по-късно майката и лелята на детето решават да отидат до магазина и по пътя да приберат малчугана. Не го срещнали, но предположили, че е отишъл в парка, защото оттам се чувал детски смях. Предположението им не се оправдало и когато пристигнали на място, не го намерили.

Уплашени, хукнали да го търсят из цялото село и да разпитват всички. В онзи момент в Куцина кипял живот – десетки млади били седнали в заведенията, магазините за хранителни стоки били пълни с клиенти, възрастните стояли по пейките пред къщите си. Не вярвали Марин да се е загубил, защото той познавал добре селото.

Започнало да се свечерява и семейството сигнализирало в полицията. На другия ден униформените се заемат да търсят момчето, обхождат всеки дом в Куцина, разпитват всички другарчета на детето. Включват се и водолази, които претърсват река Янтра. Никой обаче не знае нищо, а от малчугана няма и следа.

На третия ден от изчезването майката и дядото заминават спешно за Петрич, за да търсят помощ от Ванга. Макар да нямали записан час за среща, рискували да изминат пътя дотам с надеждата да научат нещо за момчето.

При пристигането си пророчицата излиза от дома си и веднага ги кани да влязат. Разговора подхваща майката, която пита дали Марин е мъртъв. Ванга обаче била категорична, че детето е живо и здраво и го вижда да си играе с пръчка в гората. Казва им, че ще изминат много години, преди да го открият, но ще дойде ден, в който цялата история ще се разплете.

Най-изненадващото при срещата с нея било запитването й дали са открили колелото. Към онзи момент велосипедът също изчезнал. Когато обаче се върнали в Куцина, го намерили подпрян на къща в близост до дома на лелята. На волана още стояла червената панделка. Колелото е изпратено за снемане на отпечатъци в криминален център в Москва, но по него не открили нищо.

Семейството посветило целия си живот в издирване на Марин. Посещавали медиуми, врачки и всякакви гадатели. Никой освен Ванга обаче не можал да им даде сведения. Така вече 35 години родителите живеят в неведение и не спират да си представят трагични версии за случилото се със сина им. Предполагат, че може да е отвлечен с цел взимане на органите, продаден на бездетно семейство или убит при инцидент.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тoзи хopocкoп paзтъpcи вcички. Никoй нe e вяpвaл, чe мoжe дa e тoлкoвa тoчeн. Вижтe кoя e вaшaтa зoдия
Next: Черна вест! Почина Ася Дамянова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.