Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга
  • Новини

Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
rodidasilasvanga.jpg

За чудесата, свързани с личността на баба Ванга , всички сме чували какви ли не истории. Освен със съвети и рецепти за здраве, петричката пророчица е помогнала на хиляди хора да променят живота си или пък да преодолеят страданието си.

Един от най-нашумелите случаи от близкото минало, свързан с личността на Ванга, е изчезването на малко момченце, чието издирване продължава и днес от страна на отчаяните родители, вече 35 години след случката.

Всъщност над 1000 са неразгаданите случаи на изчезнали деца в България. Зад всеки от тях стои огромната мъка на родителите, безброй въпроси без отговори, терзания, безсънни нощи и малка като светулка надежда, че някой ден майките и бащите отново ще прегърнат рожбите си.

Един от най-мистериозните случаи се разиграва в полскотръмбешното село Куцина. Там се губят следите на 5-годишния Марин Георгиев Маринов , който дошъл в малкото населено място на гости на леля си. Това се случва през лятото на 1987 г., но и до днес семейството продължава да търси сина си.

Не изпускай тези оферти:

Крепи ги предсказанието на Ванга , която била категорична, че момчето е живо и след десетилетия ще се намери, а истината ще излезе наяве, пише „Борба“.

Близки на родителите настояват случаят да се популяризира и ако някой от Куцина и района е замесен или е премълчал факти около изчезването, да проговори, макар и след толкова много години.

Марин Георгиев Маринов е роден на 26 август 1981 г. в Мадан. Той е първа рожба на Емилия и Георги Маринови. Семейството обитавало жилище заедно с бабата и дядото на детето. Лелята на момчето се омъжва за човек от Куцина и се мести там. Въпреки разстоянието двете фамилии поддържат топли отношения и често си ходят на гости.

В началото на август 1987 г. Марин и родителите му отиват с автобус да посетят близките си в полскотръмбешкото село. Планът бил след няколко нощувки всички заедно да заминат на море.

На 2 август момченцето получава подранил подарък за рождения си ден – синьо колело, украсено с червена панделка на волана. Грабва велосипеда и отива да си играе навън. Заедно с приятели обикаля махалата и се забавлява на воля. Прибира се за следобеден сън и към 16:00 часа отново излиза на върти педалите. Това е последният път, в който семейството вижда Марин.

Бил е облечен с оранжева тениска, червени панталонки и бели обувки.

Два часа по-късно майката и лелята на детето решават да отидат до магазина и по пътя да приберат малчугана. Не го срещнали, но предположили, че е отишъл в парка, защото оттам се чувал детски смях. Предположението им не се оправдало и когато пристигнали на място, не го намерили.

Уплашени, хукнали да го търсят из цялото село и да разпитват всички. В онзи момент в Куцина кипял живот – десетки млади били седнали в заведенията, магазините за хранителни стоки били пълни с клиенти, възрастните стояли по пейките пред къщите си. Не вярвали Марин да се е загубил, защото той познавал добре селото.

Започнало да се свечерява и семейството сигнализирало в полицията. На другия ден униформените се заемат да търсят момчето, обхождат всеки дом в Куцина, разпитват всички другарчета на детето. Включват се и водолази, които претърсват река Янтра. Никой обаче не знае нищо, а от малчугана няма и следа.

На третия ден от изчезването майката и дядото заминават спешно за Петрич, за да търсят помощ от Ванга. Макар да нямали записан час за среща, рискували да изминат пътя дотам с надеждата да научат нещо за момчето.

При пристигането си пророчицата излиза от дома си и веднага ги кани да влязат. Разговора подхваща майката, която пита дали Марин е мъртъв. Ванга обаче била категорична, че детето е живо и здраво и го вижда да си играе с пръчка в гората. Казва им, че ще изминат много години, преди да го открият, но ще дойде ден, в който цялата история ще се разплете.

Най-изненадващото при срещата с нея било запитването й дали са открили колелото. Към онзи момент велосипедът също изчезнал. Когато обаче се върнали в Куцина, го намерили подпрян на къща в близост до дома на лелята. На волана още стояла червената панделка. Колелото е изпратено за снемане на отпечатъци в криминален център в Москва, но по него не открили нищо.

Семейството посветило целия си живот в издирване на Марин. Посещавали медиуми, врачки и всякакви гадатели. Никой освен Ванга обаче не можал да им даде сведения. Така вече 35 години родителите живеят в неведение и не спират да си представят трагични версии за случилото се със сина им. Предполагат, че може да е отвлечен с цел взимане на органите, продаден на бездетно семейство или убит при инцидент.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тoзи хopocкoп paзтъpcи вcички. Никoй нe e вяpвaл, чe мoжe дa e тoлкoвa тoчeн. Вижтe кoя e вaшaтa зoдия
Next: Черна вест! Почина Ася Дамянова

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.