Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за думите на шефа на Пирогов: Шофьорите избиват народа! Мислят се за богове
  • Новини

Цяла България говори за думите на шефа на Пирогов: Шофьорите избиват народа! Мислят се за богове

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
shashasfasfas.png

„На България не ѝ трябва война, избихме се по пътищата, благодарение на неразумното поведение на едно поколение. Все по-често карат дрогирани и пияни, чувстват се безнаказани, като богове на пътя“, каза по бТв директорът на болница „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

По думите му става въпрос за едно поколение, което родителите не възпитаваха заради липса на време и което беше научено, че има права, но не разбра, че има и задължения. Усещането за безнаказаност не е само на пътя, а във всички сфери, допълни директорът на „Пирогов“.

Д-р Димитров беше назначен за директор на лечебното заведение в края на юли тази година от бившия здравен министър Асена Сербезова след отстраняването на проф. Иван Поромански. Проф. Поромански беше уволнен заради много просрочени задължения на болницата.

„Заварих едни прекрасни колеги в тази болница, които си вършат перфектно работата в едни не много добри условия и с недостатъчно средства“, коментира д-р Димитров.

Не изпускай тези оферти:

Той обяви, че задълженията на болницата не се увеличават, а намаляват и има план за финансово оздравяване на лечебното заведение и строга финансова дисциплина през последните четири месеца.

Новият директор на „Пирогов“ изтъкна, че е увеличил заплатите на всички работещи в болницата с 40% до 60%.

Заплатите на всички работещи в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ са увеличени с 40% до 60% и не са забавяни и с ден, съобщи по bTV директорът на лечебното заведение д-р Валентин Димитров.

Д-р Димитров беше назначен за директор в края на юли тази година от бившия здравен министър Асена Сербезова след отстраняването на проф. Иван Поромански заради много просрочени задължения на болницата.

„Заварих едни прекрасни колеги в тази болница, които си вършат перфектно работата в едни не много добри условия и с недостатъчно средства“, коментира д-р Димитров. Той обяви, че задълженията на болницата вече са намалени под 16 млн. лв. и има план за финансово оздравяване на лечебното заведение и строга финансова дисциплина през последните 4 месеца.

„Имаме ясна визия и програма как да се оздрави финансово болницата и как да излезе с положителен баланс“, подчерта той.

Запитан за очакваната грипна и COVID вълна директорът на „Пирогов“ заяви, че повече се притеснява от новия грипен вирус, заради намаления имунитет, вследствие на COVID мерките през последните две години.

„Надявам се „Пирогов“ да не се превърне отново в COVID болница, а да си изпълнява функцията на спешна болница“, каза д-р Димитров.

Той припомни, че е прекарал много тежко COVID още при първата вълна и е оцелял благодарение на колегите си във ВМА, затова си е поставил и четвърта бустерна доза от ваксините срещу коронавируса.

Чувствам се перфектно, нямам никакви странични действия и смятам, че всеки трябва да го направи, ако е отговорен за здравето си. Лекарите в „Пирогов“ до един са се срещали с вируса по някакъв начин и когато решат, винаги могат да се имунизират. За мен е важен личният пример. Ваксинационният център в болницата работи и ежедневно има хора, които се ваксинират. И обществото, и лекарите узряхме, че фейк новините не водят до нищо добро, каза д-р Димитров.

„Пенсионерите не са тежест за системата, страшното е, че липсват млади лекари“, каза д-р Димитров в коментар за големият брой лекари в пенсионна възраст, които работят в болниците.

Запитан дали трябва да има частна детска болница в столицата той каза: „Трябва да има няколко болници, а не само една. Въпросът е как да обезпечим тези болници с кадри“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест! Почина Ася Дамянова
Next: 40 дена четете тази молитва за изчистване на родови проклятия, изключително силна, само вижте какво ще стане

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.